Annotation
Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двадесет години родителите им са жестоко убити, а домът им — опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.
След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.
Мисията на Бран е да получи информация, която ще помогне да бъде изчистено името на баща им. Но дори и в името на тази цел, той не е готов да престъпи принципите си, затова решава да действа открито и да помоли за помощ личната асистентка на един от враговете им — красивата и невинна Карли Фишър. Привлечен от лъчезарната й усмивка и завладяваща интелигентност, Бран знае, че може да й се довери и да я посвети в плана за отмъщение на семейство Лолес.
Неочаквано, заради хазартни дългове на бившия й съпруг, Карли се оказва изнудвана и застрашена от безскрупулни мафиоти, а Брандън е единственият, който може да й помогне. Сега залогът в неговата мисия е на живот и смърт — животът на Карли. Брандън разбира, че сърцето му е в плен на една забележителна жена и знае, че планът му трябва да успее, защото на карта са заложени не само отмъщението, но и любовта, която ни спохожда само веднъж в живота…
„Едно неразкрито убийство, заплетени интриги и страстна любовна история — увлекателна смес, която ще ви държи в напрежение до последната страница.”
Гилти Плежърс Бук Ривю
Лекси Блейк — Разплата
Пролог
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
Благодарности
Информация за текста
Обработка: The LasT Survivors, 2018
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
Лекси Блейк — Разплата
„Лолес“ #2
Пролог
Лос Анджелис, Калифорния
Карли се облегна назад и пое дълбоко дъх. Всичко бе свършило. Почти. Само още едно последно нещо и тогава ще може да се прибере у дома и да помисли какво точно ще прави с остатъка от живота си.
Можеше да продаде колата. Това беше единствената ценна вещ, която притежаваше. Къщата много скоро щеше да стане собственост на банката. Мисълта й причиняваше болка. Тя бе превърнала тази малка градска къща в красив дом. Щеше да има късмет, ако намери апартамент, чийто наем ще й бъде по джоба. Най-вероятно ще свърши като продавачка в някой магазин или сервитьорка в закусвалня. Всичко, за което бе работила, се бе превърнало в една голяма димяща купчина боклуци.
Това се случваше, когато едно момиче се влюбеше в мазен мошеник и крадец.
Тя бе изгубила съпруга си. В най-скоро време щеше да изгуби работата си и съгласно правилото на доминото щеше да последва и всичко останало — къща, положение в обществото, кола. Повече нямаше да има красиви обувки за Карли. Щеше да е късметлийка, ако имаше пари да си купува обувки втора употреба. Повече нямаше да може да става и дума за модели на „Маноло Бланик“ и „Прада“, каквито бе свикнала да носи през последните години, защото шефката й настояваше, че тя е част от дясната ръка на Патриша Кейн. Много бързо бе научила, че дясната ръка на Патриша Кейн носеше доста скъпи неща. Но това важеше и за лявата и ръка, глезен, коляно и всяка останала част от нея.
Щеше да изгуби работа, за която милиони жени биха убили. Слава на Бога.
Карли разчисти бюрото си и се подготви за предстоящото стълкновение. Откакто полицаите бяха отвели Роджър с белезници, тя го очакваше. Младата жена обходи с поглед коридора. Жалко, че всичко това не се бе случило, докато бяха в Сан Агустин, където поне нямаше да се налага да се прибира у дома, но Лос Анджелис бе не по-лошо място от всички други, за да проведе последната си битка.
Вратата на офиса се отвори и очите на Емили блеснаха, когато видя празното бюро на Карли.
— Кайл от счетоводството каза, че си тук. Не му повярвах. Какво правиш?
Карли реши да се държи смело, вирна брадичка и изпъна рамене.
— Чакам да говоря с Патриша.
— Защото смяташ да я убиеш? — Емили остави вратата да се затръшне след нея. — О, Боже, наистина ще го направиш, нали? Всички говорят, че някой ден асистентката й ще я застреля. Знаех си, че ти ще бъдеш тази. Ти не си злобна овца като нас останалите.