— Е, можеш да му кажеш, че нямаше да се получи. Възнамерявах да кажа на този тип Дрю, че съм размислила.
Не беше ли интересно това?
— Не го намираш за привлекателен?
— Тъкмо обратното. Смятам, че е прекалено привлекателен. Абсурдно е, как някой е решил, че той е подходящ за мен. Знаех, че има нещо гнило още щом видях снимката му, но реших, че няма да е толкова грубо, ако лично му обясня, че вече не се интересувам от срещи.
— Наистина ли? Имаш нещо против самия Дрю или това включва всички мъже?
Внезапно чашата й се стори много интересна.
— От самото начало беше грешка от моя страна да се регистрирам в агенция за запознанства. Направих го само защото сестра ми настоя. Още не съм готова да излизам по срещи. И може би никога няма да бъда. Първият ми брак беше доста неприятно преживяване.
Сега бе време да се върне към нещо, което тя бе казала още в началото. Той можеше да й помогне да се измъкне от тези неприятности. Така щеше да бъде много по-добре. Танто за танто. Бран обичаше везната да е в равновесие.
— Явно бившият ти все още ти създава главоболия. Кой е Ди Лука?
Тя поклати глава.
— Това няма значение.
— Има, ако мога да помогна. Бихме могли взаимно да си помогнем.
— Какво търсиш? Дълбоко се съмнявам, че тя си води таен дневник, скрит някъде, в който описва своите заговори и пъклените си планове. Тя е внимателна. Не съм сигурна как мога да ти помогна.
Тази част беше доста неясна. Щеше му се да може да й обясни точно от какво се нуждаеха, но не бяха напълно сигурни как се пазеше информацията.
— Тя е притежавала нещо уличаващо Касталано, някакво доказателство за случилото се. Доколкото знам, тримата са разполагали с него. Нещо като застраховка, че взаимно могат да се унищожат, в случай че някой от тях се опита да измами другия.
Карли кимна.
— Това звучи типично за Патриша. Тя трупа и съхранява информация. Винаги казва, че информацията е по-ценна от златото, защото със злато не можеш да купиш всичко. В нейния свят информацията е средство за постигане на целта. Тя пази файлове с данни за всички. Включително и за мен.
— Искам да видя тези файлове, Карли.
— Те са строго секретни. Аз нямам достъп до тях. Дори не са тук. Тя ги държи в Лос Анджелис.
— А след няколко седмици ти заминаваш за там.
Тя се намръщи, сякаш мислеше за нещо неприятно.
— Да, ще има голям благотворителен прием за набиране на средства и естествено, събитието ще бъде заснето. Но аз съм длъжна през цялото време, докато сме в Ел Ей, да бъда плътно до нея.
— Този прием ще се състои в къщата й, нали?
— Разбира се — потвърди Карли и изпухтя нацупено. — Патриша трябва да покаже колко е красив домът й. Но ако си мислиш, че мога да се промъкна в кабинета й, значи си напълно откачен. Тя ще ме държи неотлъчно до себе си през цялата вечер, защото не може да помни имена. И за миг няма да ме изпусне от погледа си.
Той имаше план за това. Или по-точно Дрю имаше. Бран просто го бе заместил.
— Но твоето гадже навярно може да влезе незабелязано. Особено ако му намериш работа като охранител. Или ако можеш да я убедиш да наеме много по-приятна охранителна фирма. Тя обича да уволнява хората. Навярно бихме могли да уредим нещата така, че настоящата й охранителна фирма вече да не й е полезна и да я насочим към тази, в която работи моят зет.
— Някак си не ми се вярва, че тя ще го направи.
— Мисля, че ще го направи, когато осъзнае каква велика история може да излезе от това. Чувала ли си за филма „Любов след смъртта“?
Карли завъртя очи.
— Кой не го е чувал? И преди да започнеш да ми обясняваш какъв боклук е, трябва да знаеш, че съм го гледала пет пъти и той е невероятен.
Докачлива персона.
— Запозната ли си с историята, която е в основата на филма?
— Знам, че жената, написала книгата, се е омъжила за мъж, който е работил за охранителна фирма и е почерпила голяма част от вдъхновението си от техните преживявания. Четох статия за Мак някой си.
— „Маккей-Тагарт“. Моят зет е Кейс Тагарт. Той е бивш морски тюлен, награден за проявена храброст в битка. Представи си един истински герой да е начело на охраната на Патриша Кейн. Представи си какво бихме могли да постигнем ние с подобен достъп.
Това беше първоначалният план. Възнамеряваха да използват репутацията на „Маккей-Тагарт“, за да изкушат Кейн да им осигури достъп. Щом веднъж се внедряха в компанията й, момчетата на „Маккей-Тагарт“ щяха да си свършат работата, при това много добре, а Дрю — своята.
— Това би могло да сработи — съгласи се Карли. — Тя винаги е жадна за публичност. Значи вие търсите някакъв файл, който ще докаже, че Патриша Кейн е наела убиец, за да убие родителите ви?