— Няма да я застрелям — отвърна Карли, макар че много често си го бе мислила.
Емили й хвърли съчувствен поглед.
— Заради нея арестуваха съпруга ти. Никой не би те обвинил.
— Полицията ще го направи. Както и прокурорът. Вероятно и съдебните заседатели. Роджър е откраднал един милион долара от „Кейн Корпорейшън“. Той заслужава да отиде в затвора. — Тя вярваше на всяко едно от обвиненията, повдигнати срещу бъдещия й бивш съпруг. Можеше да добави и още няколко. Измами. Лъжи. Хазарт. Изпразване на кредитните й карти, за които много скоро нямаше да може да плаща. И всичко това за две години. Тя бе тази, която го бе уредила на работа тук, откъдето той бе успял да отмъкне всички онези пари и да ги похарчи само един Бог знаеше за какво.
И сега бе дошло време да се разплати с гайдарите[1]. Или в случая — с правосъдието. Патриша Кейн никога не би свирила на гайда. Беше под достойнството й.
Емили работеше като редактор в списанието на компанията. Тя беше мило момиче и двете с Карли винаги обядваха заедно, когато бяха в Лос Анджелис.
— Сериозно, би трябвало да си тръгнеш. Тя ще излее цялата си злоба върху теб.
И какво значение имаше това?
— Смятам да й връча оставката си и да си тръгна достойно.
Най-евтиният билет, който успя да намери, вече бе в чантата й. В осем часа довечера щеше да излети от лосанджелиското летище за Джаксънвил. Щеше да си купи от най-евтиното вино и да удави мъката си.
И донякъде да празнува, защото никога повече нямаше да се налага да види изваяното от естетичната хирургия лице на Патриша Кейн. Нямаше да й се налага да оправя кашите на тази жена. Напускаше в момента, когато Кралицата на домашното блаженство планираше собствената си сватба, за да се омъжи за отвратителен милиардер, чийто най-голям талант, изглежда, беше да се заглежда похотливо по жени на половината на годините му без капчица свян.
Свобода. Това бе единственото хубаво нещо, което Роджър бе сторил за нея. Тя щеше да бъде свободна.
Това, което тя никога не бе събрала смелост да стори, той го бе направил. Тя бе работила за Патриша Кейн три ужасни години и през цялото време си бе повтаряла, че е само въпрос на време, за да бъде възнаградена за всички нощи, през които бе работила, за всички унизителни задачи, които бе изпълнявала. Щеше да натрупа опит, да завърже връзки, а след това да продължи напред. Всички знаеха, че асистентките на Патриша не се задържаха на поста си повече от пет години, след което тя ги преместваше на работа в голямата мрежа от телевизия, издателство и компания за производство на стоки за дома и обзавеждането, откъдето й плащаха солидни комисиони. Нова блестяща секретарка щеше да се появи, а предишната биваше изхвърлена, защото вече беше прекалено стара, за да заема длъжността.
Карли нямаше да може да издържи толкова дълго. Още две години работа за кучката щяха да я убият, независимо какво я очакваше в края на дъгата. Някои неща просто не заслужаваха цената, която се налагаше да плати.
Сега всичко бе приключило и тя можеше да започне нов живот, далеч от Патриша Кейн и Роджър. Беше напълно фалирала, без никакви надежди за бъдещето, но тази перспектива внезапно й се стори дяволски привлекателна.
Вратата се отвори и Патриша влезе. Беше облечена в делови костюм на „Шанел“, бляскавата й като лед руса коса бе прибрана в стегнат кок. Когато снимаше високорейтинговото си шоу „Раят на Патриша“, тя носеше дънки и дори тениски, косата й се стелеше свободно по раменете, а гримът й бе почти незабележим. Тя беше лицето на съвременната американска домакиня. Елегантна, но непринудена. Подканваща.
Сега пред нея беше истинската Патриша. Акула в марков костюм. Тя извърна студените си очи към Емили.
— Вън.
Емили се изнесе, без да промълви нито дума, и Карли остана сама.
Нямаше друг начин, освен по-бързо да приключи с това. Прекалено дълго се бе страхувала от тази жена.
— Госпожице Кейн, изчаках, защото исках лично да ви дам това. — Подаде й добре обмислената си молба за напускане.
Патриша погледна листа, сякаш беше нещо заразно.
— Не, благодаря. Мисля, че трябва да проведем тази дискусия в офиса ми. Къде ми е кафето?
Тя започваше деня с дълго кафе лате с ванилия, без пяна, без захар. Всеки ден през последните три години, без изключение, Карли я очакваше с приготвеното кафе. Но не и днес.
— Това е молбата ми за напускане, госпожице Кейн. Вече не съм ваша асистентка. Ще трябва да си намерите някой друг да ви приготвя кафето. Оставям молбата си в писмена форма, но съм изпратила и копие по имейла. Късмет с новата асистентка.
Патриша Кейн не се нуждаеше от късмет. Щом се разчуеше новината за напускането на Карли, щеше да има километрична опашка от кандидатки за длъжността. След новините снощи, вече навярно се бе оформила. Арестът на Роджър беше централната новина във всички вечерни емисии, затова несъмнено хората си шушукаха.