— Ти си намесила журналист? — Бран можеше да се закълне, че изведнъж в ресторанта стана студено. Искаше да се озърне наоколо, за да се увери, че няма начин Дрю да подслушва тази сочна информация. Това щеше да бъде един от онези пъти, когато лицето на големия му брат щеше да добие морав оттенък.
Тя прехапа долната си устна, жест, който го изпълни с желание да я притегли в скута си и отново да започне да я целува.
— Не мисля за нея по този начин. Тя е моя много близка приятелка. Кълна се, че не съм й казала нищо за това, което става. Помолих я само за малко сведения. Исках поне донякъде да знам в какво се забърквам.
Той разбираше. Дали брат му щеше да разбере, вече бе съвсем друг въпрос.
— Може би не бива да се срещаш с Дрю.
— Мога да се справя с него — заяви тя с увереност, която Бран не бе сигурен, че трябва да изпитва. — Ежедневно ми се налага да се справям с Патриша. Колко по-лош би могъл да е той?
Доста. В момента Дрю я смяташе за хакер.
— Просто стой близо до мен, когато Дрю е наоколо. Аз ще му обясня ситуацията.
В крайна сметка, какво по-лошо можеше да се случи? Бран взе сандвича и започна да се храни. Ако Дрю възнамеряваше да убие и двамата, не беше зле преди това да се насладят на деня.
6
— Какво имаш предвид с това, че тя ни е натресла журналист? Да не би да ми казваш, че човекът, с когото цяла седмица си кръстосвам шпагите в интернет, е шибана журналистка?
Бран потръпна. Да, в тона на брат му прозвуча страховита нотка.
— Карли не ни е натресла никого. Помолила е една своя приятелка, която е журналист, да й предостави някои статии за компанията, която татко е основал. Направила е някои проучвания, както й казах, преди да вземе решение дали да участва в нашия план. Не знам какво прави приятелката й. Предполага се, че тя работи върху материал за Патриша. Не за нас.
Брат му стоеше в уютната всекидневна на Карли, вперил поглед в него. Бран беше почти сигурен, че тъкмо по този начин кобрата се взира в заека, преди да нападне. Точно заради това бе решил да приключи с цялата тази ужасяваща хищническа игра на котка и мишка, преди Карли да се прибере у дома. Беше се обадил на Дрю, за да му донесе нещо, което да облече на изложбата довечера, и лично да го осведоми, че Карли не е мистериозният хакер. Може би щеше да успее да успокои брат си и той нямаше да изплаши Карли.
Или щеше да убие Бран и тогава всичко щеше да приключи.
— Намирам всичко това за абсолютно очарователно — обади се Кейс от дивана на Карли, където се бе настанил. Едрото тяло на лайнбекър[8] на зет му не се вместваше по-добре върху малкия диван, отколкото това на Бран през цялата седмица, прекарана върху него. — Виждате ли, моят брат вече щеше здравата да се е разкрещял. Или да ми е предложил да ми покаже вътрешностите ми. Той много обича да говори за вътрешности. Докато Дрю само гледа втренчено, сякаш се кани да извърши нещо наистина много лошо.
Двамата с Кейс имаха нещо общо. И на двамата им се налагаше да се изправят срещу големия брат.
— Няма да го направи. Поне не го е правил в миналото.
— Може би трябва да взема пример от най-стария наръчник на Тагарт и да обясня какво възнамерявам да сторя на новата ти приятелка, когато ми попадне в ръцете. — Всяка дума на Дрю режеше като бръснач и бе изпълнена със злост.
Бран усети как всеки мускул в тялото му се напряга.
— Ти ще стоиш далеч от Карли. Ако не можеш да разговаряш цивилизовано с нея, тогава изобщо няма да говориш.
Дрю затвори очи.
— Мамка му.
— Казах ти — рече Кейс.
— Какво? — Незнайно как Бран бе попаднал в някакъв капан.
Дрю отвори очи, присви ги и ги прикова в най-малкия си брат.
— Прекара една седмица с нея и сега я защитаваш и омаловажаваш факта, че е намесила журналистка. Имаш ли някаква представа какъв хаос може да причини тя? Беше дяволски близо да направи връзката между Дрю Лолес и Андрю Ланг. Нищо от плана ни няма да сработи, ако по националните новини започнат да излъчват репортажи как четири бездомни сирачета са се превърнали в милиардери. Ако дори само намекнат за историята ни, всичко, за което сме работиш, отива по дяволите.
Бран не беше мислил много за това. Беше прекалено зает с Карли.
— Ти си спрял журналистката, нали?
Дрю въздъхна и се отпусна в креслото срещу дивана.
— Да, засега. И работя върху потулването на всички сведения, които могат да разкрият кои сме били, но не е лесно. Мога да подкупя правилните хора, но всички отлично знаете, че винаги остава следа.