Но агенциите винаги лично правеха снимките. Никакви лъжи. Никакво забулване на истината. Той наистина беше секси.
Младата жена се поколеба, преди да влезе в заведението. Беше малък италиански ресторант в средата на стария град. Тя обичаше тази част на Сан Агустин, с калдъръмените улички и бродещите туристи. Морето не беше далече и Карли усещаше лекия полъх откъм Атлантика.
Но какво правеше тя? Защо изобщо опитваше?
От огромната й чанта се разнесе звънът на мобилния й телефон. Чантата трябваше да бъде огромна, защото бе принудена да носи всичко, от което Патриша можеше да се нуждае. Това беше тя — ходещото удобство на Антихриста в женски облик.
Който навярно се обаждаше, за да й провали следобеда. Патриша рядко даваше нещо, но беше ужасно добра, когато ставаше дума за това, да го отнеме.
Сега беше единственият път, когато това можеше да й е от полза. Карли грабна телефона и се намръщи, когато истинската причина да стои пред ресторанта, облечена в най-финото си оформящо бельо и гримирана повече от обикновено, й се усмихна от екрана. Тя плъзна пръст, за да приеме обаждането.
— Здравей, Мери. Мислех, че имаш занятия. — Понякога инстинктите на сестра й бяха плашещо точни. — Аз съм пред ресторанта, но само за да му кажа, че размислих. Това беше грешка.
Мери изпъшка.
— Не, не е. Стига, Карли. Прочетох информацията за този тип. Той е много готин и секси.
— Как така си прочела информацията? — Не че би трябвало да е изненадана. Ведно с отличните си инстинкти, Мери притежаваше упоритостта на питбул, нахвърлил се върху апетитен кокал.
— Хвърлих му едно око миналата седмица, когато бях у вас.
— Това се нарича нахлуване в личното пространство — опита се да я смъмри Карли с най-строгия си тон на голямата сестра.
Това ни най-малко не смути Мери.
— Да, това е любимото ми хоби! А този Дрю е суперсекси. Би трябвало да карат мъжете да се снимат без ризи.
— Ало, що за сексизъм? На какво ви учат в онова училище?
— Че мъжете от хиляди години са се отнасяли към жените като към неодушевени предмети или играчки, които нямат чувства, собствено мнение и права, и е крайно време ние да наваксаме. Когато пристигне, попитай го дали има онези вдлъбнатини на таза. Това е супер яко.
— Няма да го моля да се съблича гол. Ще го помоля да си върви — призна тя. — Не съм готова за това. Дори и да бях, нямаше да е с него. Аз искам мил, обикновен мъж. Който не е мошеник. Това е изключително важно за мен.
— Не всички мъже на този свят са като Роджър — изтъкна Мери.
Не, не бяха, но изглежда, че онази грешка щеше вечно да я преследва. Карли се замисли за съобщението, което бе получила преди няколко дни. Съпругът й дължал пари и те щяха да дойдат да си ги искат от нея. Тя се бе опитала да им каже, че двамата вече са разведени и тя не носи отговорност за някакъв дълг, който той е направил в затвора, но очевидно мафията не признаваше разводите.
Карли изпъди мисълта от главата си. Щеше да отиде в полицията. Това щеше да се уреди. Първо трябваше да се оправи с проблема със сексапилния Дрю и напъните на сестра й да й намери любовник.
— Знам това. Но цялата история беше наистина много гадна и аз се нуждая от повече време.
Отсреща Мери въздъхна.
— Минаха две години. Женствеността ти ще изсъхне. Научих го в часовете по анатомия. Ако не я използваш, вагината ти ще хване паяжина.
Понякога сестра й имаше доста нецензурен език, но Карли се засмя.
— Е, ще се наложи да я почистя по друг начин, защото в миналото тя ми навлече големи неприятности. — Младата жена въздъхна, сестра й много й липсваше, откакто се прехвърли да учи в университета „Дюк“. — Ще се срещна с него и ще поговорим, но не очаквай нещо повече от това.
— Това е всичко, за което те моля — отвърна доста по-жизнерадостно Мери. — Е, и да ме посветиш във всички мръсни подробности. Я ми кажи нещо. Мислила си да зарежеш Патриша Ужасната и да дойдеш да живееш тук с мен? Намерих работа в училище, която ще ти хареса.
Да бе, сякаш можеше. И тогава сестра й щеше да види как изглежда затворническата килия отвътре. Още две години. Имаше още две години, докато изтечеше срокът на давност и сестра й щеше да бъде свободна и чиста пред закона.
— Знаеш, че обичам работата си.
По линията се възцари кратка пауза.
— Знам, че постоянно го твърдиш. Но не съм сигурна доколко да ти вярвам. Добре. Обичам те. Обади ми се по-късно, за да ми разкажеш всичко, и престани да се мръщиш.