— Мислех, че ще бъдеш във възторг. — Не разбираше защо брат му не подскачаше от радост при новината. — Казах ти. Харесвам я. Искам да я защитя.
— Освен това я желаеш — възрази Дрю.
— Точно заради това той не спи с нея. — Хач изпи на един дъх останалото уиски в чашата.
— Той спи с всички останали. Да не би това да е още едно от онези емоционални неща, които не разбирам?
Понякога гениалният му брат не беше съвсем в час.
— Няма нищо за разбиране.
Хач очевидно не смяташе да се отказва.
— Обясних ти за Бран. Той си е втълпил, че е увреден. Спи с дадена жена само когато е сигурен, че може да й даде това, от което тя се нуждае.
— Той й даде един милион долара — изтъкна Дрю, следвайки обичайната си логика.
Хач изпъшка.
— Тя не е проститутка. Не всичко на този свят е пари, робот такъв. Той я харесва, но си мисли, че не я заслужава. Бран смята, че не заслужава нищо, но и аз не съм сигурен защо, тъй като той е един затворен кучи син, който не говори с никого.
— Той говори насън. — Очите на Дрю срещнаха неговите. — Говори за Манди. Досега не съм се намесвал, защото искам да ми имаш достатъчно доверие, за да ми разкажеш, но започвам да мисля, че се налага да те притисна.
— Не ми се бъркай в живота, Андрю. Тогава ти не беше до мен и сега не се налага да ме поправяш, сякаш съм счупена играчка. Ако не ме харесваш такъв, какъвто съм, просто ми кажи да си вървя. — Мразеше да се чувства притиснат до стената и със сигурност нямаше намерение да провежда терапевтичен сеанс с брат си. Нямаше нужда никой да знае за случилото се. Това бе само негово бреме. Неговата тайна. Единствено негова.
Обърна се и се запъти към вратата на спалнята. Отровата го разяждаше. Не искаше да влиза вътре. Искаше да се метне на колата, да намери някой бар и да направи това, което умееше най-добре. Да потъне в забрава.
— Тя ще се нуждае от нова работа — изрече Дрю с безизразен глас, сякаш не желаеше да предизвиква нов спор. — Ще е лесно да й намерим. Ти я харесваш. Няма причина да не завържете връзка с нея.
— Да излизам с нея, а, големи братко? — Понякога можеше да бъде такъв лицемер. Не че самият Дрю търсеше истинската и вечна любов. — Струва ми се, че прекарваш цялото си време в заговорничене и планиране. Не ме включвай в тези планове. Ако не искаш да си тръгна, остави ме да се справя с Карли така, както намеря за добре.
Преди брат му да изрече още нещо, Бран отвори вратата и влезе в спалнята. Затвори след себе си и се спря, поемайки дълбоко дъх. Мамка му. Какво щеше да прави, ако тя дойдеше в Остин? И тук едва успяваше да държи ръцете си далеч от нея.
Тя бе оставила лампата да свети. Отдясно бе тъмната баня, а вляво къс коридор с два дрешника от двете страни. В по-малкия дрешник имаше мъжки дрехи, а по-големият беше пълен с най-различни дамски тоалети и аксесоари. Приятели на Кейс отсядаха тук по време на почивките си. Не можеше да спомни имената им, но щастливият им брак бе оставил своя отпечатък върху това място. Върху стените в коридора бяха окачени снимки от сватбения им ден, а също и на малкото им момче, играещо на плажа.
Щастливи, нормални хора. Хора, които навярно никога не бяха имали нито един гаден ден в живота си. Хора, на които не им се бе налагало да се борят, за да оцелеят. Те живееха в красиви места и водеха красив живот. Какъвто Карли заслужаваше.
Той не биваше да влиза тук, не биваше да се мушва в леглото до нея. Това щеше да доведе до неизбежното, защото брат му беше прав. Той бе пожелал Карли в мига, в който я бе зърнал. Копнееше за топлината й и онази сладка обич, която тя таеше в себе си, очакваща да избликне навън като бистър ручей. Тя щеше щедро да дари с нея правилния мъж.
Той не беше правилният мъж.
Той беше отровен вулкан, чакащ да изригне, който щеше да унищожи нейния свят.
— Бран?
Той се опита да потуши яростта и напрежението и влезе в спалнята. Не можеше да отиде при нея. Не и след всичко, което бе преживяла.
— Тук съм. Трябваше вече да си заспала.
Тя седна в леглото.
— Беше ми малко горещо и нито секунда повече не можах да изтърпя болничните дрехи. Открих една тениска в дрешника. Нали няма нищо лошо, задето я взех назаем?
Не беше тениска. Беше шибано потниче и подчертаваше всичките й извивки.
— Мисля, че всичко е наред. Сигурна ли си, че искаш да остана тук с теб?
— Освен ако ти не желаеш. — Гласът й се снижи. — Мислех, че всичко е наред. Ако това те притеснява…
Бран изрита обувките и изхлузи тениската презглава. Щом тя се чувстваше удобно, и той щеше да се отпусне. Събу панталона си и остана по боксерки. И като допълнение пусна вентилатора на тавана. Студ. Студът бе негов приятел.