— Всичко е наред, скъпа. Уверявам те, че нищо не ме притеснява да спя до теб.
Освен онази част, в която той я покриваше с тялото си, докато разтваряше краката й и проникваше в нея, сякаш се завръщаше у дома. Само тази част го притесняваше.
По дяволите. Започваше да се възбужда. Той угаси лампата.
— Сигурен ли си? — Гласът й прозвуча треперлив и боязлив и това едва не го уби.
Кой я бе накарал да се чувства по този начин? Съпругът й? Хора в миналото й?
— Дали съм сигурен, че предпочитам да спя до една прекрасна жена в удобно легло, вместо да се свивам на дивана? Абсолютно съм сигурен за това. — Той се плъзна в другия край на леглото. — Освен това ние на практика ще живеем заедно през следващия месец и нещо. Трябва да свикваме с това.
Тя се обърна настрани. Въпреки че бе угасил светлината, Бран все още виждаше очертанията на тялото й в полумрака.
— Добре, защото изглежда глупаво да спиш на дивана, когато тук ще ти е по-удобно. Аз по-добре ще се сместя на дивана.
Това никога нямаше да го бъде. Никога нямаше да й позволи да спи на дивана и да се чувства некомфортно, когато можеше да направи поне това за нея. Претърколи се на една страна, наслаждавайки се на интимното усещане да бъде сам с нея.
— Нека бъдем практични и да спим заедно. Макар че съм длъжен да те предупредя. Аз не спя с никого. Сънувам кошмари.
Ръката й се протегна и погали бузата му.
— Мога да се справя с кошмарите. Бран, аз прекалено дълго бях сама. Тази вечер беше доста тежка. Бих се радвала да спя в прегръдките ти. Знам, че това не означава нищо.
Това беше моментът, когато той трябваше да каже нещо, но Бран се придвижи толкова дяволски бързо, че нямаше време за логични и благоразумни думи. Той се намести, обви ръце около нея, а главата й се отпусна върху гърдите му.
— Вече всичко е наред. Обещавам, че няма да позволя нищо да ти се случи. Ако искаш, мога да те измъкна от всичко това.
Ръката й се плъзна по гърдите му и тя се сгуши по-близо.
— Добре съм. Това, което се случи тази нощ, беше ужасно, но занапред ще бъда много по-внимателна. Искам да изпълним плана си. Нуждая се от това. Трябва да направя нещо добро. През последните няколко години се държах като отвратителна страхливка.
Тя бе защитавала себе си и сестра си. Нямаше нищо страхливо в това, но той нямаше да я притиска да се откаже. Това щеше да я нарани. Просто трябваше да бъде по-внимателен с Карли. Те щяха да се нуждаят от нея, за да отвлече вниманието на Патриша по време на приема в Калифорния, докато търсят флашката, където би могла да се съхранява нужната им информация. След това Карли щеше да е свободна. Тя също щеше да спечели от осъществяването на плана им.
Можеше да отиде при Кени Джоунс и той щеше да се постарае да я направи звезда. Щеше да има добър живот и някъде по пътя си щеше да срещне мъжа, който да я обича по начина, по който тя заслужаваше да бъде обичана.
Бран обви по-здраво ръце около нея и я притегли по-близо. Изпита наслада от топлината, която внезапно го изпълни. Винаги му беше толкова студено, но нейната близост някак си го бе успокоила.
— Заедно ще се справим.
Тя се притисна към него, главата й се потърка в гърдите му.
— Заедно. Това звучи чудесно. Тази вечер беше страхотен, Бран. Казах ли ти го?
Дишането й стана равно и тя заспа.
Бе го чакала. Беше изплашена и бе преживяла най-гадната си нощ, но го бе чакала да дойде в леглото, за да заспи.
Той я прегърна силно и за пръв път от години намери малко покой.
9
Карли се размърда, но не отвори очи, не искаше да напуска блажената топлина, която я обгръщаше. Бран.
Тя се бе сгушила до Бран, ръцете му бяха обвити около нея. Чувстваше се сгряна, щастлива и в безопасност. Чуваше ударите на сърцето му под ухото си. Той бе в леглото до нея и тя бе потънала в обятията му.
Вчера беше ужасен ден, но тази сутрин младата жена се бе събудила закриляна и пазена, както не се бе чувствала от години. Може би никога.
Все още си спомняше колко изплашена бе, когато изгуби съзнание, какво бе изпитала в мига, в който бе отворила очи и Бран беше там, а тя знаеше, че той няма да я остави да умре. Беше я изнесъл от онази сграда. Беше дошъл, за да я спаси и нито за миг не я бе изоставил. Патриша се бе държала по типичния си отвратителен начин, но Бран я бе защитил и от нея. Някак си думите на шефката й не я бяха засегнали толкова болезнено, защото той беше там, като здрава стена, която я предпазваше от всички и всичко.
Ръката му се стегна около нея и тя разбра, че е буден.
— Добро утро, слънчице — прозина се той. — Как спа? По-добре ли се чувстваш?
Карли се чувстваше малко отчаяна. Това беше толкова глупаво, но жадуваше той да я целуне, да се претърколи и да покрие тялото й със своето. Не искаше да изживее още един ден, без да узнае какво е да бъде с Брандън Лолес. Толкова време бяха прахосали. Всъщност знаеше, че не беше чак толкова много, но й се струваше, че той отдавна присъства в живота й, а досега само я бе целунал. Беше я целунал, но не бе продължил. Двамата бяха разговаряли с дни, бяха се опознали, но помежду им нямаше физическа интимност. Не беше ли това следващата стъпка?