Тя седна, придърпвайки чаршафите около себе си.
— Прибирам се у дома. Тук никого не познавам. Не желая да оставам тук.
— Миналата нощ нямаше нищо против.
Миналата нощ имаше намерение да го съблазни. Той бе дал да се разбере, че Карли може да очаква по-интимна близост от негова страна. Днес се чувстваше използвана.
— Както сам изтъкна, миналата нощ не бях на себе си. Тази сутрин вече съм добре и си отивам у дома. Дори нямам дрехи тук. А сега, ако бъдеш така добър да ме оставиш сама, ще си взема душ и ще се обадя за такси. А ти имаш среща с Патриша. Можеш да си отдъхнеш няколко дни от задължението да бъдеш бавачка.
Той спря и застина неподвижно.
— Задължението да бъда бавачка?
Как другояче трябваше да го възприема?
— Виж, снощи имаше инцидент. Аз размислих и стигнах до заключението, че Ди Лука вече няма основание да ме преследва. Ти се погрижи за това и аз ти благодаря. Не ме е страх от него, така че повече няма абсолютно никаква причина да оставаш в дома ми. Съжалявам, че толкова дълго те ангажирах да ме пазиш.
Той отиде до стената и внезапно лампите светнаха.
— Какво, по дяволите, означава всичко това?
Бран стоеше до другия край на леглото, което бяха споделяли предишната нощ, челюстта му бе стисната, а очите приковани в нея. Изглеждаше… ядосан. Защо? Защото тя му се опълчваше? Е, налагаше се да го приеме.
— Искам да се прибера у дома. Нямам намерение да прекарам три дни на напълно непознато място. Където не познавам никого.
— Познаваш мен.
Дали? Тя познаваше милия Бран, който седеше на масата й и ядеше всичко, което сложеше пред него. Познаваше мъжа, който я бе целунал и й бе казал, че е красива. Но не беше сигурна, че познава Бран, който сега стоеше пред нея. Той приличаше на великолепен, разгневен бик, но тя нямаше да се изплаши.
— Ти получи това, което искаше. Вече се сближи с шефката ми. Сега можеш да се оттеглиш. Много скоро ще заминем за Калифорния и ти ще свършиш своята работа, а аз моята. Не е нужно да оставам тук цели три дни.
— Мислех, че се споразумяхме да остана с теб, докато всичко това приключи.
В гърдите й се надигна отчаяние. Опитваше се да бъде разумна и логична, а той я караше да губи контрол.
— Споразумяхме се да останеш с мен, докато има смисъл. Ти се справи с проблема Ди Лука. Вече не ме грози опасност.
— Не съм сигурен за това — отвърна той и лицето му доби упорито изражение.
Карли нямаше намерение да продължава този спор. Време беше да се облече. Щеше да се почувства по-добре, ако имаше някакви прилични дрехи на себе си. В случая това бяха болничните, но всичко бе за предпочитане пред нейния провалил се опит за съблазняване.
— Е, аз вече съм голямо момиче и мога да се грижа за себе си. Защо не излезеш, за да се облека?
Очите му гневно блеснаха.
— Защо не престанеш да се преструваш на превзета девица от Средновековието? Видял съм голяма част от тялото ти, Карли. Не е нужно да се покриваш така, сякаш ще ти се нахвърля при първа възможност.
Сега и на нея й дойде до гуша от него. Забрави за цялата си несигурност, защото беше по-добре да е бясна, отколкото да се чувства засрамена. Той я бе накарал да се озове в това положение. Тя не го бе разбрала погрешно, нито си бе въобразила нещо. Бран я бе накарал да повярва, че я желае, а сега изглежда даваше на заден, преструвайки се, че не разбира какво се бе случило.
Наистина се оказа, че е прекалено идеален, за да е истински. Той просто се прикриваше по-добре от останалите мъже. Ако тя се държеше по обичайния си покорен и свенлив начин, той щеше да си играе докрай с нея. Щеше да използва желанието й срещу самата нея.
Карли отметна завивките.
— Не, предполагам, че и двамата знаем, че ти няма да го направиш, нали?
Бран се намуси обидено и поклати прекрасната си глава.
— Какво означава това? Карли, не разбирам защо си ми толкова ядосана.
Тя трябваше да му разясни някои неща относно това, как щеше да се развива партньорството им от сега нататък. Всъщност щеше да бъде освобождаващо да си каже всичко открито. Тя бе повярвала на думите му, но като при повечето мъже, думите му имаха повече от едно значение, повече от една цел.
— Ядосана съм, защото не беше нужно да си играеш с мен по начина, по който го направи. Щях да ти сътруднича и без да се преструваш.
— Да се преструвам?
Младата жена завъртя очи и скочи от леглото.
— Да, да се преструваш, че ме желаеш. Смятам, че ти предложих няколко съвършено разумни сценария още в началото, които не включваха твоята роля да ме правиш на глупачка.
— И как съм те направил на глупачка?
— Защо продължаваш да се преструваш? Разбрах те. Няма нужда да ми се казва по два пъти. Повече няма да те притеснявам за секс. Можеш да продължиш да играеш ролята си за пред публиката, но ако не сме на сцената, бих предпочела да не си наоколо. А сега, ако обичаш, напусни тази спалня и ме остави да се изкъпя. Ако се нуждаеш от мен, използвай телефона си или ми изпрати имейл. — Тя мина покрай него с решителна крачка и се запъти към разкошната баня на апартамента.