Още една причина да не остава тук. Мястото беше зашеметяващо и очевидно принадлежеше на хора, които имаха очарователен живот. Тя бе научила, че отсядането в някое прекрасно място често можеше да я накара да си мисли, че и нейният живот е прекрасен. Това би могло да подлъже човек да повярва, че и той би могъл да живее така.
Почти бе стигнала до банята, когато една груба ръка се протегна и я сграбчи. Издърпа я рязко и я притисна към стената.
— Не съм направил нищо, за да заслужа подобно отношение.
В гърдите й заклокочи гняв.
— Наистина ли? Предполагам, че от твоя гледна точка е вярно. Мислиш, че флиртуването със закръглено момиче е благотворително дело? Така ли гледаш на това? Защото нека ти кажа нещо, Брандън. Аз не го възприемам по този начин. Щеше да бъде наистина благотворително дело, ако беше стигнал докрай, но ти не си достатъчно мъж, за да го сториш, нали?
Ръката му се стегна около китката й.
— Пусни ме. Какво смяташ да направиш, Бран? Бесен си, защото пълното момиче е прозряло плана ти?
Тя го изгледа кръвнишки, сетне млъкна. Видя как вената под лявото му око пулсираше. Той сякаш се взираше в нея, но очите му бяха празни. Цялото му тяло леко трепереше.
Какво, по дяволите, правеше тя? Защо го предизвикваше така? Сълзи запариха в очите й. Може би това, което той бе сторил, не беше най-приятното нещо на света, но нейната постъпка беше още по-лоша. Тя не беше такава жена.
Каквото и да бе сторил той, навярно смяташе, че е било за добро. Бран никога не й бе казвал, че ще бъде нейно гадже. Никога не я бе лъгал, освен че я бе целунал, когато очевидно не го бе искал. Навярно си е мислил, че е имал нужда от подобен контрол, но не бе могъл да доведе играта до край.
Той вече я бе спасил два пъти, а тя бе готова да се нахвърли върху него, защото не искаше да спи с нея. А той очевидно преживяваше свои си проблеми. Понякога Бран изглеждаше толкова далечен, сякаш бе заклещен някъде и се нуждаеше от нея, за да го измъкне от мъчителния свят в главата му.
Тя протегна свободната си ръка. Трябваше да приеме отхвърлянето му с финес. Един мъж не командваше желанията си. Той не можеше да промени факта, че не я намира за привлекателна, както тя не можеше да промени факта, че беше почти влюбена в него. Карли плъзна пръсти по лявата му вежда, за да отнеме от напрежението му.
— Бран, извинявай. Не биваше да казвам всичко това. Беше злобно и недостойно от моя страна. Моля те, успокой се. Не е нужно да се караме. Повече няма да бъда жестока.
Ръката, сключена около китката й, малко отпусна хватката си, но той оставаше мълчалив.
— Всичко е наред. Всичко ще е наред между нас, стига да ми простиш. Почувствах се наранена и избухнах.
— Как те нараних? — Думите излязоха с гърлено ръмжене.
Нима той не разбираше? Преди няколко минути тя мислеше, че той продължава да я измъчва, ала сега не беше толкова сигурна. Може би той не разбираше защо е толкова разстроена. Беше унизително, но пък и тя му наговори някои ужасни неща.
— Аз се опитах да те накарам да ме любиш, а ти скочи като опарен от леглото. Всичко е наред. Онези целувки са били само за да ме накараш да свикна и да се чувствам спокойно с теб. Щеше ми се да ми го беше обяснил, защото си помислих, че означават нещо повече, но въпреки това не биваше да се държа толкова отвратително.
— Ти ме целуна. — Той отново гледаше в очите й, а не през нея.
— Съжалявам.
Другата му ръка улови свободната й и внезапно двете й ръце бяха вдигнати високо над главата й.
— Ти ме целуна. Искала си да го направиш?
Толкова ли е била непохватна? Нима той дори не е разбрал, че тя го е целувала със страст?
— Да, но сега разбирам, че е било грешка.
Неприятно й бе, задето се чувстваше толкова уязвима. Смяташе, че преди малко е била уязвима, но сега той я държеше здраво, а погледът му се спусна надолу по тялото й. Езикът му се стрелна навън, облизвайки долната му устна подобно на големия лош вълк, който е готов да се нахвърли на сочната мръвка.
— Скочих от леглото, за да не разбереш.
Дали през последните няколко секунди температурата в стаята не се бе повишила с десет градуса? Цялото й тяло пламтеше и тя не бе сигурна как ще се справи с това, което той смяташе да каже. Въпреки това, като пеперуда, привлечена от пламъка, Карли не можа да възпре въпроса си: