— Да не разбера какво?
Косата му, разрошена от съня, се спускаше над очите му, които я пронизваха, докато тялото му се притискаше в нейното. Тя беше приклещена между стената и невероятно здравото и силно мъжко тяло. Много възбудено мъжко тяло.
— Мислех, че ти е студено и ти се опитваш да се стоплиш. Реших, че ако разбереш колко съм възбуден, може би малко ще се стреснеш. А не исках да те изплаша. — Сега изглежда нямаше подобен проблем. Той търкаше бедрата си в нейните, позволявайки й да почувства колко е твърд. — В бъдеще, когато искаш секс, едно любезно „Бран, може ли да правим секс?“ ще свърши работа. Или може да си уговорим кодова дума, когато сме на публично място и ти искаш да ми кажеш, че ме желаеш. Нещо безобидно, като например „гладна съм“. Тогава ще знам, че трябва колкото се може по-бързо да те отведа на някое усамотено местенце.
— Ами ако наистина съм гладна?
— Тогава след като те любя, ще те нахраня. — Устата му се задържа над нейната. — Мислех, че ще е по-добре, ако избегнем това. По-добре за теб. Аз не съм мъжът, за когото ме смяташ. Затова скочих от леглото. Исках да те защитя.
— А сега вече не искаш да ме защитиш?
— Не мога. Не и сега. Както казах, аз не съм мъжът, за когото ме смяташ. Отдавна се научих да се наслаждавам на удоволствията, когато и където мога. Научих се да бъда егоистичен и смятам да бъда егоистичен с теб, Карли. Давам ти последна възможност да избягаш. Ще пусна ръцете ти и ти можеш да си тръгнеш, да ми дадеш няколко минути, за да се окопитя и след това отново ще се върнем към предишните си отношения. Ще бъдем приятели и аз ще се отнасям към теб като с дама, защото аз наистина те харесвам.
— Ами ако не избягам? — Тя вече бе направила своя избор. Нямаше начин да излезе през онази врата.
— Тогава ще бъдеш моя, докато това приключи. Карли, помисли над това. Искам те, но аз не съм добър за никоя жена. Стоях по-далеч от теб, защото ме е страх, че мога да ти причиня болка.
Поне беше откровен. Болката беше за предпочитане пред ужасяващото емоционално вцепенение от последните години. Всичко беше за предпочитане пред онази мъчителна самота, която я бе сковала. Навярно аферата им щеше да продължи само няколко седмици, но поне щеше да се чувства жива.
Ръцете му я пуснаха и той отстъпи назад. Милият, сговорчив Бран, когото познаваше, бе изчезнал и на негово място се бе появила гладна пантера. Великолепен хищник и тя не искаше нищо друго, освен да бъде неговото пиршество. Вече не й пукаше за килограмите или гърдите й, които вече не бяха съвършени. Имаше значение единствено този миг и желанието да му покаже, че нямаше намерение да бяга от него.
И може би този път нямаше да има недоразумения.
Тя пристъпи към Бран, доволна, че сега той бе притиснатият до стената. Пресегна се, улови големите му китки и ги стисна с все сила.
— Искам да ти изясня нещо, Лолес. Аз съм голямо момиче и мога сама да решавам. Ти беше честен с мен. Това е всичко, което искам. — Тя се притисна към него, триейки тяло във възбудата му. — Искам да прекарам следващите няколко седмици с теб. Не искам нищо друго, освен тези няколко седмици и малко доброта, когато нашата връзка приключи. Можеш ли да ми дадеш това?
— Никога няма да бъда лош с теб, Карли. Но не мога да имам дългосрочна връзка. Не съм създаден за това. Искам го, но няма да се получи.
Честност. Точно това искаше тя. Щеше да му се отдаде с широко отворени очи и щеше да се справи с последствията, когато той си тръгнеше. Но засега щеше да му се наслаждава.
— Хайде да видим дали този път си ме разбрал по-добре.
Младата жена се повдигна на пръсти, докосна с устни неговите, плъзгайки език по долната му устна. Тялото й се сгуши в неговото, попивайки цялата тази сила и мощ. Нейният мъж беше само мускули и кръвта й кипна.
— Не казвай, че не съм те предупредил — изръмжа той, преди да се освободи от хватката й.
Ръцете му се спуснаха надолу по гърба й, обхванаха дупето й. Тя едва успя да си поеме дъх, преди да се озове във въздуха, притисната към гърдите му. Краката й инстинктивно се раздвижиха и се увиха около тънкия кръст на Бран, докато сърцето й лудешки препускаше. Карли се вкопчи здраво в Бран, който пое контрола и устата му завладя нейната.
Той се движеше, но тя не се интересуваше от нищо друго, освен от усещанията, които събуждаше езикът му, когато се плъзна в устата й и се преплете в чувствен танц с нейния. Големите му ръце стиснаха дупето й, докато вървеше към леглото.
Той я положи върху него и покри тялото й със своето. Устата му не се откъсваше от нейната, ръцете му галеха тялото й. Толкова дълго. Беше минало толкова дълго време, откакто бе вкусила успокоението от друго тяло до нейното. През цялата нощ Карли бе чувствала единение и безопасност, както никога досега. Не бе останала будна, притеснена, че ще хърка или ще се движи в леглото и ще го събуди. Тя просто се бе сгушила до Бран, сякаш най-естественото нещо на този свят бе да спи до него.