Да го целува, също й се струваше най-естественото нещо на света. Ръцете му се пъхнаха под потничето и тя се изпълни с трепетна наслада, когато се придвижиха към гърдите й. Ахна, когато ги обхванаха. Мазолестите му шепи потъркаха зърната й и тя усети как помежду им сякаш пламна електрическа искра.
— Колко време е минало? — Въпросът прозвуча като приглушен тътен, защото той целуваше шията й, когато го зададе.
— Прекалено дълго. Две години. Не съм го правила още от преди развода. — Дори и тогава никога не се бе чувствала по този начин. Роджър беше очарователен и привлекателен и очевидно бе използвал всичките си добри спални техники върху други жени, защото тя бе изпитала много по-силни усещания през няколкото секунди, докато беше с Бран, отколкото през всички пъти, когато бе спала с Роджър. Цялото й тяло пулсираше от живот и енергия. С Роджър тя не знаеше какво прави, затова го бе оставила той да контролира всичко.
Карли все още не знаеше какво прави, но ръцете й не спираха да се движат. Изглежда, не можеше да ги укроти.
Палецът му обходи зърното й и той целуна брадичката й.
— Искам да проникна в теб веднага, Карли. Искам да потъна дълбоко в теб, но предполагам, че ще ти е нужно известно време, за да се възбудиш.
Съвсем не. Идеята й се стори прекрасна.
— Напротив. Да го направим.
Той потърка зърното й между палеца и показалеца си. Съвсем мъничко я заболя, а после сякаш огнена лава потече във вените й.
— Не и докато не съм сигурен, че си готова. Ти все едно си девствена. Искам да ти бъде хубаво. Знам твоята предишна история и ти би трябвало да узнаеш нещо за моята.
Защо той говореше толкова много? По дяволите, Роджър никога не говореше. Разбира се, тя никога не бе желала Роджър така, както желаеше Бран. Ако не продължеше да я докосва, щеше да умре.
— Просто ми изпрати списък на предишните си любовници и да приключим с това. А сега, моля те, може ли пак да ме целунеш?
Той се засмя и целуна върха на носа й.
— Толкова си нетърпелива. Знаеш ли, това ме изпълва с желание да забавя темпото. Ще го направя както трябва. След като известно време сме заедно, ще започнеш да ме свързваш с удоволствието и тялото ти само ще откликва. Безпокоя се, че още не си готова за мен, а искам да се почувстваш добре, така че какво ще кажеш да оставиш водещата роля на мен? Като мъж, напълно посветил се на това, да доставя удоволствие на жените още от десетгодишна възраст, защо не ми позволиш да те направлявам? Ти контролираш готвенето, домакинството и дори ако искаш да ми подбираш дрехите, ще ти позволя, по дяволите. Но тук контролирам аз.
Той беше единственият. Тя се чувстваше абсолютно извън контрол. Всяка негова дума изглежда я възбуждаше все повече, а той дори още не бе проникнал в нея.
— Бран, аз съм готова. Никога досега не съм се чувствала по този начин. Искам те.
Той съвършено се владееше.
— Не и така, както ще бъдеш след двадесетина минути. Замълчи и ми позволи да ти покажа колко те обожавам. — Устата му отново покори нейната и тя беше безсилна да се бори с него.
Това щеше да я измъчи, но беше очевидно, че ще действат по неговия начин. И беше прав. Тя нямаше голям сексуален опит, а той наистина я оставяше да ръководи почти всичко останало. Винаги й позволяваше тя да избира какво да гледат по телевизията. Седеше до нея и гледаше заедно с нея, сякаш самото й присъствие бе достатъчно, за да се забавлява. А веднъж, когато се измъкнаха, за да отидат на кино, той се бе постарал да избере филм по неин вкус.
Този мъж знаеше как да се погрижи за една жена.
— Казвал ли съм ти колко си красива? — Той гризна ухото й, леката болка я накара да потръпне, защото сякаш проникна до самата й сърцевина.
— Винаги го правиш. — Никога не пропускаше да й направи комплимент, когато слезеше долу, облечена за деня. Това я караше да гледа на себе си по различен начин. — Мислех, че ме ласкаеш, за да се сближа с теб. Но това не е в твой стил, нали, Бран?
Той обсипа с нежни целувки брадичката й.
— Не. Аз винаги казвам това, което мисля, бебче. Не си играя игрички с теб. Не желая да се чувстваш и за секунда несигурна с мен.
Пръстите й се заровиха в копринено меката му, черна коса. Карли никога не бе срещала мъж като него, а и той изглеждаше прекалено добър, за да е истински, но тя щеше да престане да търси под вола теле. Прекаленото втренчване в нещата и несигурността почти бяха съсипали всичко преди няколко минути. Тя трябваше да му каже откровено какви чувства събуждаше той в нея и навярно досега вече щяха да са много по-напреднали. Нямаше да прахосват ценни моменти. Особено след като навярно имаха толкова малко време, за да бъдат заедно.