— Караш ме да се чувствам красива, Бран. Искам да знаеш колко силно те желая. Казвала ли съм ти колко си прекрасен?
Той вдигна глава, усмивката върху лицето му беше болезнено сладка.
— И не си разстроена, че получи мен, вместо Дрю?
Нахалник, той знаеше отговора.
— Ти си най-красивият мъж, когото някога съм срещала и нямам търпение да проникнеш в мен.
Може би трябваше да ускори темпото с малко мръсни приказки.
— Много си сладка — призна той. — Въпреки това няма да ме накараш да побързам. Ще съм бавен, защото искам да опозная всеки сантиметър от теб.
Той се придвижи надолу по тялото й. Очевидно представата на Бран за опознаване означаваше да я целува. Устните му докосваха всеки сантиметър от кожата й, докато ръката му обхващаше гърдата й. Единственият момент, когато спря бавното си проучване, бе, за да съблече потничето през главата й и да го захвърли.
— Това се казват страхотни гърди. Исках да ги почувствам в ръцете си в мига, в който ги видях. — Той отново се надвеси над нея.
Карли простена, когато устните му докоснаха зърното й и жадно го засмукаха.
Краката й се разтвориха по своя собствена воля, правейки място за него, опитвайки се да го изкушат и примамят. Всяко смукване я разгорещяваше все повече.
Затова той не искаше да бърза. Сексът, който бе правила досега, винаги е бил забързан и макар да бе имала задоволяващи оргазми с Роджър, тя никога не се бе отдавала така докрай на момента. Докато беше в леглото с бившия си съпруг, в главата й винаги нахлуваха странични мисли. А сега, с Бран, нямаше никакви други мисли, никакви тревоги или притеснения. Той бе сътворил един свят, където съществуваха само те двамата. Беше го сътворил с бавни целувки и нежни милувки.
Тя се отпусна, разбрала най-сетне, че той ще действа по своя си начин и че нищо не можеше да го накара да размисли. Той искаше да я люби дълго и бавно и знаеше какво прави. Обожание. Тази дума бе използвал той. Бран искаше тя да разбере колко силно желае всеки сантиметър от нея.
— Това трябва да изчезне. — Той бе покрил с целувки корема й и бе стигнал до ръба на бикините.
Смъкна ги надолу и се надигна. Карли се почувства изложена на показ и беззащитна, ала нещо в начина, по който той се взираше в нея, я успокои. В миналото винаги бе искала светлините да са изгасени или да е под завивките, но страстта в очите на Бран я накара да се почувства секси. Чувстваше се нещо повече, когато беше с него. Много повече от нечия асистентка. Много повече от нечия сестра. Тя беше Карли и изборът да бъде с него бе изцяло неин. Нейният себичен избор.
С него тя не беше нечия асистентка. Не беше длъжна да се грижи за някой друг. Дори напротив, имаше някой, който да се погрижи за нея.
— Така ли ще ме оставиш? Само аз ли ще бъда гола? Защото от дни чакам да видя как изглеждаш без тези дрехи.
Отново онази негова усмивка озари стаята. Обичаше това в Бран. Той не се преструваше. Ако чувстваше нещо, тя можеше да го види. Когато беше щастлив с нея, той се усмихваше. Тя не трябваше да се тревожи за това, какво си мисли той. Всичко се изписваше върху прекрасното му лице.
Бран разкопча панталона си и бавно го смъкна надолу, разкривайки стегнат корем и великолепно оформени бедра, идеално хармониращи с мускулестите му гърди. Явно бе прекарал много време във фитнес залата. Много. Беше прекрасен. Образец на мъжествеността.
И имаше наистина голяма мъжественост. Голяма, прекрасна и съвършена, като всичко у него.
— Това е поглед, който завинаги ще запомня — промълви Бран и ръцете му обхванаха глезените й. — Харесва ти как изглеждам.
— Всяка жена, която не е сляпа, ще хареса как изглеждаш, Бран. — Коя жена не би била привлечена от него? С черните си като смола коси и изумрудени очи, той бе мечтата на всяка жена.
— Аз се интересувам само от теб — пророни той тихо. — Искам да ме смяташ за секси.
Секси беше много слаба дума. Той беше секси и сладък, а понякога представляваше такава загадка за нея, че Карли бе сигурна, че можеше да прекара целия си живот, опитвайки се да го разгадае.
— Луда съм по теб.
Изражението му омекна.
— Аз също съм луд по теб, Карли.
Това беше достатъчно. Засега.
Той я придърпа надолу по леглото и коленичи пред нея. Сърцето й се разтупка в гърдите при мисълта какво се канеше да направи той. Щеше да я вкуси, а тя бе сигурна, че Бран имаше изискан вкус.