Обикновено в подобни моменти тя се чувстваше стеснително и неловко, но не и с него. Искаше да е с него повече от всичко на света. Желанието й бе по-силно от страховете й. Искаше да се почувства жива, както я караше да се чувства единствено Бран.
— Ето, това е, което искам. Ти си влажна и готова за мен. — Устата му се надвеси над нея, думите му възпламениха кожата й. Ръцете му се притиснаха върху вътрешната страна на бедрата й, разтвориха я широко, оставяйки я уязвима и възбудена.
Нямаше да изпита това е никой друг, ала с него се чувстваше в безопасност. Беше съвсем естествено да разтвори крака и да се открие единствено за този мъж.
Усещаше как най-съкровената й сърцевина пулсира за него.
— Моля те, Бран. Ще ме подлудиш.
— Нямаш представа колко си права, бебче. — Устните му докоснаха женствеността й. Очите му останаха приковани в нея, тъмните кичури бяха разпилени по челото му.
Тя наблюдаваше как прокарва език по нежната плът.
Чисто удоволствие я разтърси от глава до пети. Целият й свят се стесни до усещането на устата му. Нищо друго нямаше значение, освен устните му. С всяка секунда от вниманието му женствеността й пламваше все повече в отчаян копнеж.
Той разтвори листенцата на влажното цвете, проправяйки си път по-навътре. Обсипваше я с милувки, стенейки.
Ръката му се придвижи нагоре, палецът му се плъзна по клитора й.
Тя едва не подскочи.
— Отпусни се. — Всяка дума, изречена от устата му, отекваше в нея. — И после и двамата ще стигнем заедно до върха. Нека го направя по моя начин и ти обещавам, че следващия път, когато пожелаеш едно бързо чукане, аз ще съм твоят мъж. — Очите му погледнаха нагоре и лицето му се смръщи. — Аз съм твоят единствен мъж. Да сме наясно.
Сериозно? Той искаше да обсъждат отношенията им точно сега? Бран беше най-вбесяващият мъж на света.
— Не съм чакала две години, за да се сдобия с любовник, а след това да хукна да търся в интернет още пет. Докато сме заедно, ти си моят единствен мъж.
— Аз също не искам никоя друга, освен теб. — Той притисна съвсем леко палец, но достатъчно, за да я накара да се загърни. — Харесва ли ти?
От устните й излезе скимтене, ръцете й стиснаха чаршафите в юмруци, за да обуздае порива си да се притисне отново в ръката му.
— Да.
— А какво ще кажеш за това? — Той дръпна палеца си, сведе глава и прокара невероятно талантливия си език.
— Да. — Думата се отрони с въздишка от устните й. Едва.
— А ако направя това?
Тя не можеше да види какво прави изкусният й мъчител, но го усещаше. Един дълъг пръст проникна по-надълбоко, но това не беше достатъчно. Изобщо не беше достатъчно. Тя искаше повече.
— Моля те, Бран. Убиваш ме.
— Е, не бих искал да те убия. Не и след като здравата се потрудих да те спася. — Устата му отново се спусна надолу, докато пръстът му започна да се движи навътре и навън.
Тялото й се скова, всеки нерв се напрегна в очакване на онова, за което я бе подготвил. Заради това действаше толкова бавно. Той искаше да я доведе до ръба, неспособна да мисли за нищо друго, освен за вълшебното усещане, за жарта, изгаряща я до полуда.
Той я притисна, откривайки някакво магическо място, което никой друг дотогава не бе намирал. Тя сподави вика си, когато цялото й тяло се изпъна като струна, а удоволствието се разпростря до всичките й клетки. Ехтеше в нея, карайки времето да забави своя ход, докато Карли наблюдаваше как главата на Бран се движи над нея, а ръцете му стискат бедрата й.
Токлова близо. Чувстваше се толкова близо до него. Толкова интимно свързани. Младата жена се притисна отново към него, опитвайки се да попие последната капка удоволствие.
Цялото й тяло се отпусна, кръвта й пулсираше в прекрасна отмала.
Бран се надигна.
— Кажи ми, че мога да те взема.
Карли с усилие отвори очи. Какво имаше у този мъж? Той беше различен от всички мъже, които някога бе познавала. Всеки друг мъж би се строполил отгоре й, доволен, че е изпълнил своята част и сега е негов ред. Но не и Бран. Той стоеше над нея, нуждаещ се от одобрението й. Нямаше да я докосне, ако не изречеше позволението на глас. Тя се втренчи в него. Възбудата му ярко се открояваше на фона на мускулестото му тяло. Беше толкова твърд, толкова готов и въпреки това този мъж я чакаше да му каже, че всичко е наред.
— Бран, моля те — прошепна тя. Не помръдна. Не искаше нито за миг той да се усъмни, че тя изпита дори моментно колебание. Не изпитваше такова. Нуждаеше се да го почувства в себе си. Той беше точният мъж в точното време и Карли не искаше нищо друго, освен да му даде удоволствието, с което той я бе дарил. — Моля те, ела тук и бъди с мен.