Той се протегна, придърпа панталона си и пъхна ръка в джоба. Взе портфейла си и тя видя как извади от него един презерватив.
— Аз съм на хапчета. — Не бе променила навиците си. Знаеше, че навярно е трябвало, но вземаше малките хапчета от години и макар че дълго време не й бяха нужни, сега щяха да са от полза.
Той поклати глава, докато разкъсваше пакетчето.
— За нищо на света. Ще отида на лекар, за да се изследвам, но дотогава няма да те докосна без презерватив. Знаеш ли какво искам?
Тя знаеше.
— Искаш да сме заедно, докато това приключи.
— Но не искам да те нараня.
Карли вдигна глава.
— Моля те, Бран. Нуждая се от теб.
Той се погали, втренчен в нея, ръката му се плъзгаше по мъжествеността му. Тя не сваляше очи от него, тялото й бе отпуснато и задоволено, ала въпреки това усещаше как отново се възбужда. Той се подготвяше за нея. Щеше да я обладае.
И това й се струваше най-правилното нещо на света.
Бран нахлузи презерватива и се притисна към нея. Тя въздъхна, когато усети топлината на кожата му до нейната. Той се нагласи между краката й, а тя беше повече от готова да го приеме. Точно това искаше той. Никаква болка. Само удоволствие и изумителното усещане да я изпълва докрай. Карли прокара пръсти по гърба му, докато свикваше с огромния му размер.
— Толкова си прекрасна — прошепна Бран, притискайки се към нея.
Както при всичко останало, което този мъж правеше, той беше бавен, методичен и идеално се владееше. Застина, давайки й възможност да се отпусне. Целуваше я дълго и бавно, езикът му отново и отново я милваше. Това беше още едно съблазняване, което отново запали огъня в нея. Тя го желаеше, искаше да го дари с наслада, но сега отново започваше да иска още.
Той беше толкова голям, обгръщаше я с мъжественото си тяло, караше я да се чувства мека, женствена и копнееща за него.
— Остани с мен — промълви той, когато тя започна да притваря очи. — Остани с мен.
Тя ги разтвори широко, докато наблюдаваше как изражението му се промени, когато той започна да се движи. Очите му заблестяха, челюстта му се стегна, но той я гледаше, опитвайки се да улови най-малката промяна.
Това не беше само стремеж тялото й да се чувства добре. Бран се опитваше да се съедини с нея. Досегашните й преживявания бяха само физически, без разговорите, от които изглежда Бран се нуждаеше. Да говори с него, да усеща връзката помежду им, ето кое правеше това много повече от секс, много повече от естествено функциониране на две тела.
— Толкова ми е хубаво с теб — прошепна младата жена. — Обичам да те усещам върху себе си.
— Ти си толкова красива, Карли. Трябва да знаеш колко си красива за мен. Миналата нощ мислех, че съм те изгубил.
Тя се надигна, за да го поеме още по-дълбоко. Той я изпълваше докрай, с възхитително умение.
— Знаех, че ще ме откриеш навреме.
Дори когато се бе предала на мрака, тя мислеше за него.
Бедрата му се движеха все по-силно и по-бързо. Огнени пламъци избухнаха в нея и тя сграбчи дупето на Бран. Тялото й се движеше ведно с неговото, откривайки ритъма, който щеше да я отведе там, където жадуваше. Той се движеше все по-бързо, чертите му се изкривиха от страст.
Карли усещаше как я докосва навсякъде. Не остана и сантиметър от тялото й, непогален от него. Бе се вкопчила в него, бедрата й плътно обвиваха кръста му, ноктите й се забиваха в гърба му. Той изглежда нямаше нищо против. Целуваше я безспир, покорявайки устата й, докато възбудата му я пронизваше отново и отново.
— Свърши за мен. Искам да чуя виковете ти, Карли. Да вървят по дяволите тези безмълвни глупости. Позволи ми да чуя как се чувстваш. Ти си толкова тиха, но с мен не е нужно да се сдържаш.
Той искаше повече от оргазма й. Тя усещаше как неговият наближава. Бран искаше нещо, което тя никога досега не бе давала. То щеше да я накара да се почувства уязвима, но думите му бяха разтворили душата й, освобождавайки това, което бе дълбоко заровено в нея.
Когато оргазмът й разцъфтя, тя изкрещя името му.
Бран изстена и започна да се движи бясно в нея, сетне тялото му се напрегна, преди да потръпне конвулсивно и да се отпусне отгоре й.
Останал без дъх, той целуна шията й и я притисна в обятията си. Изглежда не бързаше да се отмести от нея и това й хареса. Харесваше й как я притискаше с тежестта си, как изпълваше целия й свят.
— Ето това исках — промърмори младият мъж.
Карли се притисна към него. Точно това искаше и тя.
10
Бран плъзна вратата и се загледа за миг в нея, докато тя стоеше на терасата, зареяла поглед към океана. Слънчевите лъчи струяха върху косата й, подчертавайки златисточервените нишки. Лицето й бе извърнато към небето и той затаи дъх, защото тя беше толкова невероятно красива.