Когато за пръв път се срещнаха, си бе помислил, че е хубава, ала сега бе убеден, че е най-зашеметяващата жена на планетата.
— Всичко наред ли е? — попита Карли, без да се обръща. Гласът й бе дрезгав, а косата все още малко влажна от душа. — Много ли издевателстваха?
Той пристъпи зад нея, защото му се струваше съвсем естествено да я вземе в обятията си. Тя облегна гръб на гърдите му и от устните й се отрони тиха въздишка, когато Бран притисна устни към ухото й.
— Бяха безмилостни. Брат ми е гадняр, а и Хач не е по-добър. Откъде разбра?
— Защото имам сестра и тя определено щеше здравата да ме нахока, ако съм правила разюздан секс, когато всички могат да ме чуят. Те са ни чули, нали?
Бран изпита облекчение, когато чу закачливия й смях, а главата й се отпусна върху рамото му. Не беше разстроена, щом се държеше толкова непринудено. Безпокоеше се, че тя ще се почувства неудобно, когато осъзнае, че не бяха сами в апартамента и навярно всички бяха чули вика й на върховно удовлетворение.
Карли беше всичко, което той си бе представял, че ще бъде. Не се сдържаше. Бе му се отдала докрай и това беше най-интимното преживяване в живота му.
Бран не беше сигурен, че ще може да я остави. Докато лежеше в леглото, а тя отмаряше омаломощена в прегръдките му. Той бе започнал да крои планове. Нямаше причина да не опита с нея. Карли нямаше да има къде да отиде, след като унищожаха „Кейн Корпорейшън“. Защо да няма бъдеще в „4Л“? Можеше да се премести в Остин и нямаше абсолютно никаква причина той да не се вижда с нея. Щяха да работят заедно. Щеше да бъде напълно естествено да се срещат.
Той беше много по-спокоен и овладян, когато беше с нея. Тя изваждаше наяве доброто в него, а това означаваше, че не бе задължително да види другата, тъмна част от душата му.
— О, те са те чули, бебче. Аз съм сравнително тих любовник. Ти, от друга страна, не можа да се сдържиш, а това означава, че Дрю и Хач знаят как сме прекарали сутринта. А дори и да не са знаели, вече са разбрали, защото онзи беше последният ми презерватив и се наложи да им поискам още.
— О, Господи — простена тя, но не се опита да се отдръпне от него. — Не можа ли да се измъкнеш незабелязано и да купиш няколко?
Той се бе надявал на продължение, преди да чуе новината, че Тагарт е на път към апартамента.
— Не желая да го крия. Искам те да знаят. Нямам намерение да се преструвам, че не сме заедно. Те няма да се майтапят с теб. Само с мен. Но трябва да поговорим за някой, който навярно ще го стори. Зетят на сестра ми идва насам. А той е голям чешит и понякога е труден за общуване.
— Налага ли се аз да общувам с него?
— Той разполага с известна информация. Макар че не си длъжна да присъстваш на срещата. — Бран смяташе, че тя ще иска да участва дейно в мисията. За него щеше да бъде много по-лесно, ако Карли го остави той сам да се справи със ситуацията. Можеше да я предпази от всички лоши неща. Да я закриля. Това щеше да му хареса. Тя бе изпълнила своята част. Не беше необходимо да присъства на срещите или да слуша плановете им за отмъщение. Миналото му беше кърваво и тъмно и колкото по-далеч я държеше от него, толкова по-добре.
Освен това Иън Тагарт беше костелив орех.
Карли се отдръпна, извърна се и поклати глава. Очите й заблестяха, когато насочи пръст към него.
— Не се и надявай, бебче. Аз също ще присъствам на тази среща. Аз съм тази, която едва не умря, затова искам да чуя всичко. Няма да ме държиш настрана.
Ето това беше момичето, което той познаваше толкова добре. Беше мимолетно залъгване, че тя ще остане безучастен наблюдател.
— Никога не бих те държал настрана. Но трябва да разбереш, че Големия Таг има изключително черно чувство за хумор.
Карли се бе преоблякла в някакви дрехи, които Мия бе оставила. Носеше тениска и дънки, които не прилягаха така на сестра му. Те подчертаваха извивките й и караха лигите му да текат. Бран не желаеше нищо друго, освен отново да я тръшне в леглото.
— Мога да се справя — усмихна се тя. Изглеждаше някак по-уверена, отколкото преди.
Но Бран не биваше да забравя, че само преди няколко часа Карли бе преживяла нещо ужасно. Протегна ръка към нея, неспособен да стои мирен.
— Сигурна ли си, че си готова за това? Мисля, че е по-добре да се върнеш в леглото и да си починеш. Дори още не си яла.
— Има ли нещо за ядене? — Тонът й прозвуча игриво, когато отново се сгуши в прегръдките му. — Да не би супергениалният ти, жадуващ за отмъщение брат, да има скрити кулинарни умения?