— Има поп тартс[11]. — Бран дори не бе помислил за плачевното състояние на храната в това домакинство, когато миналата нощ я доведе тук. Мислеше единствено за това, как да забие час по-скоро юмрука си в лицето на Дрю.
Тя потръпна.
— Кажи ми, че поне има някакви продукти.
Бран нямаше никаква идея какви са запасите в килера.
— Нямам представа. Ще изляза да купя нещо.
— Или аз мога да разбера дали в кухнята има нещо годно за ядене. Каза, че този тип Тагарт е тръгнал за насам. Колко далеч е? — Тя го погледна, опряла брадичка на гърдите му.
Ако си мислеше, че тя ще се чувства неловко след една сутрин на див и необуздан секс, напълно бе сгрешил. Карли приличаше на сладко котенце, мъркащо в ръцете му и нима това не го караше да се чувства поне три метра висок?
— Ще бъде тук след двадесет минути.
За двадесет минути можеше да я обладае набързо, както тя бе пожелала по-рано днес. Можеше да я отведе обратно вътре и да я накара да крещи, и може би след това тя щеше да се съгласи да проспи срещата.
Не беше сигурен, че иска да я вижда седнала зад масата за военни съвещания. О, вече не им бе позволено да я наричат така, но всеки път, когато той, братята му и Хач се настаняваха около нея, за да чертаят планове, Бран имаше чувството, че са седнали край масата в някоя военна щабквартира.
Младата жена въздъхна.
— В такъв случай трябва да се захващам за работа. Обзалагам се, че е взел сутрешния полет и дори и да е пътувал в първа класа, храната навярно е била ужасна.
— Иън Тагарт не пътува в обикновен пътнически самолет, бебче. Ние изпратихме частния самолет да го вземе.
Тя се повдигна на пръсти и докосна с устни неговите.
— Виж ти, голям праз! Аз постоянно пътувам с частен самолет и знам, че не можеш да имаш истинска кухня на почти десет хиляди метра над земята. Аз съм много по-добра. — Карли се откъсна от него и се запъти към плъзгащите се врати, водещи към тяхната спалня. — Значи съм сама сред море от отмъстителни мъже?
— Точно така. — Бран си каза, че тя би трябвало да е много по-разтревожена, отколкото изглеждаше. — Макар да ми се струва, че Мия и Кейс пристигат с Тагарт. Но Ели и Райли са в Ню Йорк за още два дни.
Тя прекоси стаята и се отправи към вратата, отвеждаща към останалите стаи в апартамента, босите й крака шляпаха по пода. Бран не можеше да се сдържи да не я зяпа, тъй като бедрата й се полюшваха толкова съблазнително в тези дънки. Карли мина през вратата и спря, когато видя Дрю и Хач, седнали край масата в трапезарията.
— Вие двамата би трябвало да се засрамите от себе си.
Очите на Дрю се разшириха, но Хач се ухили.
— Заради какво? Трябва да си по-точна, защото аз имам доста неща, заради които трябва да се засрамя, скъпа — заяви Хач, очевидно развеселен.
Карли размаха пръст към него.
— Не биваше да му се подигравате. Това можеше да го накара да се почувства неудобно, а аз мисля, че той е отличен любовник. Бран е абсолютно най-добрият, който някога съм имала и би трябвало да се гордее, задето е накарал една толкова деликатна дама като мен да крещи по този начин. Не желая да го засрамвате и притеснявате, заради което да се представя зле. Ясно ли е?
Това, което брат му не бе успял да направи, Карли бе постигнала с едно строго смъмряне. Бран усети, че се изчервява. Откъде се бе взело всичко това? Сексът я бе направил по-уверена и сега насреща му се бе появила една истинска командаджийка.
Или тази тигрица просто бе дремала през последните няколко години? Дали заради щастието тя бе станала по-смела, а южняшкият й акцент — малко по-силен? Той я бе направил щастлива и това бе извадило наяве дръзката й природа.
Освен това бе накарала ченето на Дрю да увисне. Докато Хач се смееше, Дрю я зяпаше слисано, сетне бавно кимна.
— Повече няма да се подигравам на брат си. Той очевидно е изумителен любовник — пророни Дрю бавно.
Карли кимна, сякаш бе останала доволна, после се обърна и се отправи към кухнята.
— Отлично.
— Вече я харесвам — прошепна Хач толкова силно, че всички чуха.
Дрю най-после се изкиска.
— Е, поне не се плаши лесно.
— От години ми се налага да работя с най-отвратителните хора на света — рече Карли, докато отваряше хладилника. — Само защото понякога се държа като мишка, тъй като това е най-добрият начин да преживея деня, не означава, че действително съм такава. Някой е заредил хладилника. Чудесно. Какво ще кажете за мъфини?
Дрю се изправи и затвори лаптопа си.
— А какво ще кажеш да ми споделиш това, което знаеш за Шелби Гейтс?
— Дрю, струва ми се, че ти обясних, че няма да я замесваме в това. — Бран вече бе водил този разговор сутринта.