Карли бе започнала да вади продуктите и да ги подрежда върху кухненския остров със сръчността на професионален майстор готвач.
— Каква работа има дяволът с Шелби?
— И откога станах дявол? — намръщи се Дрю.
— Откакто си решил да ме измамиш — отвърна Карли. — Исках да се запозная с някой подходящ мъж, а ти се появяваш от нищото и решаваш, че твоето отмъщение е по-важно от любовния ми живот.
— По-важно е — заяви Дрю.
— Видя ли? — изтъкна Карли. — Дявол.
Дрю не се предаваше.
— Вярвам, че справедливото наказание заради смъртта на родителите ми е много по-важно от твоя социален живот. Освен това, както ти вече изтъкна, тази сутрин любовният ти живот е бил доста бурен.
Карли смигна на Бран.
— Аха, но благодарение на него. Не на теб. Я ми кажи нещо, доктор Дявол. Щеше ли да спиш с мен, ако Бран не бе провалил плановете ти?
Дрю се извърна към него.
— Не знам как да отговоря на този въпрос, а и в момента тя държи нож. Ако кажа „да“, може да пощурее, защото това означава, че щях да следвам плана си и да я съблазня. Ако кажа „не“ може да си помисли, че не я намирам за привлекателна. Личният й профил не я представи като безразсъдна и нестабилна. Сигурен ли си, че това е същата жена?
Бран не можа да сдържи смеха си. И още повече се влюби в Карли, защото малцина можеха да стъписат Дрю. Брат му изглеждаше сериозно обезпокоен, че напушената брюнетка може да го нападне с нож, ако не отговореше правилно на въпроса й.
— Аз определено щях да спя с теб, скъпа — обади се Хач. — И нямаше да е заради някаква си мисия.
Тя не му обърна внимание и продължи да се взира в Дрю.
— Мисля, че тя навярно ще приеме едно просто извинение.
Време беше да се притече на помощ на брат си и да го избави от неловката ситуация.
— Прости ми, задето смятах да те използвам, за да осъществя плановете си за справедливост — избъбри Дрю. — Конкретно в този случай Бран очевидно е бил по-прозорлив от мен. Той смяташе, че ще бъдеш по-добър партньор, отколкото пионка. Оказа се, че е бил прав.
— Простено ти е — заяви Карли с усмивка.
Дрю се извърна.
— Тя е много по-голяма напаст, отколкото Ели. Може дори да е по-голяма напаст и от Мия.
Вратата се отвори и дяволчето, за което говореха, нахлу в стаята,
— Никой не е по-голяма напаст от мен! Бран!
Мия пъргаво прекоси стаята и се хвърли в прегръдките му. Една от отрицателните последици от дългото време, което прекарваше с Карли, бе невъзможността да се вижда с малката си сестричка. Той здраво прегърна Мия и я притисна към гърдите си. От всичките му роднини, тя му беше най-близка. Може би защото двамата имаха само две години разлика или заради факта, че той все още не беше забравил как се бе вкопчила в него, когато ги разделяха. Как й бе казал, че трябва да бъде смела и че той ще дойде да я вземе.
И как се бе провалил.
— Тя е права, да знаеш. — Съпругът на Мия я бе последвал. — Не мога да се сетя за друг човек, който предизвиква повече бъркотии от съпругата ми.
— Шелби Гейтс доста сериозно я конкурира — оплака се Дрю.
— Е, докато не видиш съпругата си да умира пред очите ти, сетне да се завърне от гроба и да настоява да вземе петдесет процента от компанията ти, после да продължи да умира, само за да оживее и да те ощастливи с двама близнаци, истински дяволчета, нямаш право да се оплакваш — произнесе дълбок глас.
По едно време Бран си мислеше, че Кейс Тагарт е най-огромният мъж, когото някога бе виждал. Нищо подобно. Големият брат на Кейс беше висок метър и деветдесет и шест и поне сто и десет килограма чисти викингски мускули.
Хач стана и се ръкува с огромния мъж. Дрю също пристъпи към госта, докато Мия хвърляше погледи към кухнята.
— Чух, че е тук — прошепна тя. — Всичко наред ли е с нея?
Бран не можа да сподави усмивката си.
— Всичко е страхотно. Карли, ела да те запозная с малката ми сестричка.
Едната вежда на Мия се изви, докато местеше поглед от единия към другия. Бран виждаше безмълвния въпрос в очите й, но вече достатъчно бе обсъждал любовния си живот пред хора, които нямаше защо да си пъхат носа в леглото му.
— Карли, това е моята сестра Мия. Вече се запозна с Кейс Тагарт, а този още по-могъщ и едър тип е неговият брат Иън Тагарт, който ръководи охранителната компания, с която ние ще работим. — Не можа да устои на желанието да преметне ръка през рамото й, нито да пребори усещането, което го накара да се почувства малко по-висок, когато ръката й се обви около кръста му.
Тагарт кимна към Карли.
— Приятно ми е да се запознаем, но аз съм от хората, които не обичат предисловията и преминават направо към същността на въпроса. Някой ще ми обясни ли, защо трябва да съсипя жената, която е изобретила вкусните лимонови курабийки? Те са ми любимите. Имам морален проблем да унищожа жената, донесла подобно лакомство на този свят. Не ми пука за отмъщението ти, Лолес. Онези курабийки са радостта на живота ми.