— Ти разследваш Шелби? — Очите на Карли се разшириха.
Бран стисна ръката й.
— Не е нищо сериозно.
— Не е нищо сериозно? — ледено процеди Дрю и изсумтя възмутено. — Май не си в час, братко. Тя се превръща в сериозен дразнител, с който май ще се наложи да се справя. Нахалницата е ровила около всеки един от нас. Бях принуден да предприема спешни мерки, за да й попреча да свърже семейство Ланг с „4Л Софтуер“. Беше дяволски близо. Трябваше доста да поработя, за да не успее да се добере до тези данни. Насъсках федералните срещу нея, а тази жена все още успява да се измъкне.
— Какво? Опитал си да накараш властите да я арестуват? — стъписа се Карли. — Тя няма намерение да навреди на никого.
Налагаше се Бран спешно да замаже положението.
— Бебче, много е важно да запазим прикритията си или целият план ще се провали. Не можем да допуснем една журналистка да задава въпроси и вероятно да публикува нещо, които може да ни разкрие. Уверявам те, че ако Патриша Кейн чуе името Лолес, ще стане предпазлива и ние няма да имаме втори шанс.
— Аз мога да поговоря с Шелби — предложи Карли. — Тя е започнала това проучване, защото се нуждаех от известна информация. Не съм й казала нищо, но тя умее да надушва добрата история. Ние сме близки приятелки и тя е добър човек. Ако я помоля да се оттегли, ще го направи.
— Съмнявам се в това — възрази Дрю. — Знаеше ли, че е поискала докладите от аутопсията на родителите ни?
— И защо, по дяволите, ще го прави? — Лицето на Хач почервеня.
— Нямам представа — отвърна Дрю. — Но ще разбера. Ако възнамерява да предприеме някаква зловредна атака срещу родителите ми, не само ще насъскам федералните срещу нея. Ще я съсипя.
Очите на Карли блеснаха.
— Тя не би го направила.
Дрю я прониза с поглед.
— Толкова добре ли я познаваш, Карли? Ти заговорничиш срещу шефката си, за да помогнеш на тази жена публично да я унищожи.
Бран се изправи и се премести, така че да застане пред Карли. Брат му можеше да вдъхва страх, а той нямаше да позволи Карли да се чувства застрашена.
— По-кротко, Дрю.
Дрю понечи да каже нещо, но Хач се протегна и отпусна ръка върху рамото му.
— Поеми си дълбоко дъх. Карли няма вина за нищо — изтъкна логично Хач. — Шелби Гейтс е започнала да разследва Пати много преди ние да срещнем Карли и Бог е свидетел, че на тази земя няма друга жена, която да заслужава да бъде разобличена повече от Патриша Кейн.
— Мога ли да ти дам един съвет, Дрю? — Тагарт беше единственият, който изглеждаше напълно спокоен и безстрастен.
— И да откажа, пак ще ми го дадеш.
— Поговори с тази жена Шелби. Включи я в плана — каза Тагарт. — В противен случай ще ти се наложи да се справиш с нея по начин, който няма да искаш да ти тежи на съвестта. Тя е любопитна, а жена като нея няма да позволи една дреболия като федерално разследване за хакерство да я спре, ако е надушила наистина интересна история.
— Няма да говоря с нея. — Лицето на Дрю доби упорито изражение, челюстта му се стегна.
— Вече говориш с нея — поклати глава Тагарт, сякаш знаеше, че напразно си хаби думите. — Ти си новият й онлайн приятел.
— Откъде, по дяволите, знаеш това? — Дрю се извърна и се вторачи с разширени очи в Тагарт.
— Защото големият брат знае всичко — прихна Кейс. — Накарал си Адам да го следи, нали?
— Той е безразсъден и взема решения, основани на емоциите, а не на логиката — рече Тагарт тихо. — Замесил те е в плановете си, затова, да, аз го държа под око. Ако дори за секунда си мислиш, че ще ти позволя да се размотаваш ненаблюдаван наоколо, значи изобщо не ме познаваш, братко.
В този момент бе редно Дрю да признае, че разбира Тагарт. Той беше главата на семейството и следеше братята и сестра си, също както Тагарт не изпускаше от очи своите близки. На Бран му се щеше Дрю да приеме положението, но изобщо не бе изненадан от реакцията му.
Големият му брат се изправи, лицето му бе непроницаемо, защото когато се ядосаше, Дрю не се разгорещяваше. Той ставаше арктически студен.
— Господин Тагарт, моля смятайте се за свободен да се върнете обратно в Тексас. Оттук нататък ние ще се погрижим за всичко.
Хач поклати глава, а очите на Мия се разшириха. Бран знаеше, че сега на него се пада честта да се оправя с тази бъркотия. Дрю не допускаше никой да оспорва авторитета му, но те се нуждаеха от Тагарт. Той беше техният инструмент. Ако нямаха на своя страна „Маккей-Тагарт“, трябваше да започнат отначало. И определено щяха да ядосат Кейс, което означаваше, че Мия ще се разстрои.