В края на януари Джоуел отново се озова във федералния съд като представител на семейството. Беше насрочено изслушване пред съдия в присъствието на всички адвокати. Като изпълнителка на завещанието на Пийт Банинг, Флори трябваше да е тук, но както обикновено тя се извини, че е болна от грип. Освен това Джоуел така и така беше в Оксфорд и можеше да се погрижи за това.
Той седеше напрегнато между Джон и Ръсел Уилбанкс и не откъсваше очи от Бърч Дънлап и колегата му на другата маса. Страхуваше се дори да бъде в една зала с този адвокат.
Съдията прегледа списъка с потенциалните свидетели и поиска да му представят в резюме какви ще бъдат показанията им. Учтиво обсъдиха веществените доказателства, списъците, от които щяха да изберат съдебни заседатели, обичайните подробности преди всеки процес. Съдията прегледа графика си и назначи делото за 24 февруари, след няма и месец. След това попита съществува ли вероятност делото да се реши чрез извънсъдебно споразумение. Адвокатите се спогледаха и стана ясно, че още не са стигнали до този етап.
Бърч Дънлап се изправи и каза:
— Господин съдия, аз винаги съм склонен да сключа споразумение, но при добри условия, разбира се. Както знаете, предстои ни и друго дело в канцлерския съд на окръг Форд, където ще се опитаме да отменим прехвърлянето на собствеността върху земята от покойния на децата му. То е станало три седмици преди убийството. Поръчахме оценка на земята. — Дънлап взе една папка и почти я размаха пред съдията. — Земята струва сто долара на акър, около шейсет и четири хиляди общо, и ние сме твърдо убедени, че тя е част от наследството на Пийт Банинг, поради което следва да бъде включена в иска за обезщетение на клиентката ни, госпожа Джаки Бел. Къщата е оценена на трийсет хиляди долара, а има и други активи.
Джон Уилбанкс се изправи усмихнат и поклати глава, като че ли Дънлап е пълен глупак.
— Тези цифри са завишени, господин съдия, и аз не съм готов да ги оспорвам. Но още е рано да се говори за споразумение. Очакваме да победим в окръг Форд и да защитим земята. А и кой знае какво ще решат съдебните заседатели по това дело? Нека да оставим процеса да поеме своя ход и после ще обсъждаме споразумение, ако се наложи.
— Може да е твърде късно, господин Уилбанкс — отбеляза съдията.
Кръвта на Джоуел кипна, докато слушаше как Бърч Дънлап нехайно говори за земя, купена, разчистена и разорана от прапрапрадядо му. Как се осмеляваше този ловък шарлатанин да подмята оценки на трудно добити имоти, все едно наддава на търг или играе хазарт! Наистина ли възнамеряваше да им измъкне всичко, което притежават? А каква част от плячката щяха да заграбят собствените му хищни пръсти?
Адвокатите размениха по някоя забележка, но не постигнаха напредък. Съдията обяви следващото дело от графика си. Джоуел и Джон Уилбанкс се разходиха по площада пред съда, а Ръсел влезе в един ресторант.
— Трябва да обсъдим възможността за споразумение — каза Уилбанкс.
— Добре, слушам те — съгласи се Джоуел.
— Дънлап е завишил оценката си, но не неприлично много. Можем да му предложим двайсет хиляди долара в брой и да видим как ще реагира. Това са много пари, Джоуел.
— И още как. Откъде ще намерим толкова?
— В завещанието има около петнайсет хиляди. Ти и Стела бихте могли да ипотекирате част от земята. Роднините ми притежават банката, нали не си забравил? Сигурен съм, че ще мога да уредя малък заем.
— Значи искаш да му предложим двайсет хиляди?
— Обсъди го с Флори. Не се налага да ти напомням, че в случая фактите не са на наша страна. Стореното от баща ти е факт и няма извинение. Съдебните заседатели ще се отнесат със съчувствие към семейство Бел, а съчувствието е наш враг.
39
Ерол Маклийш изсумтя подигравателно на предположението, че Джаки ще се съгласи на толкова малко. Нямаше да приемат дори 25 000 долара. Маклийш искаше всичко — земята, къщата, добитъка, работниците във фермата — и имаше план как да ги докопа.
В края на февруари двамата с Джаки пристигаха с колата в Оксфорд и се настаниха в хотел на площада. В една стая, макар още да не бяха женени.
Процесът започна сутринта на двайсет и четвърти. Джаки, ищцата по делото, седеше с Дънлап и адвокатите си и изглеждаше привлекателна в черно от глава до пети. Флори беше на успокоителни и седеше между Джон и Ръсел Уилбанкс, а зад нея беше Джоуел.
При първа възможност Джоуел заговори Джаки, ръкува се с нея и се постара да бъде любезен. Тя не. Държеше се като скърбяща вдовица, търсеща справедливост и отмъщение. Флори я ненавиждаше и се правеше, че не я забелязва.