— Благодаря ви — каза Дънлап. — А сега, съгласно изискванията на закона и според съвета на господин Уилбанкс подадохте ли опис на активите и пасивите на Пийт Банинг?
— Да.
Уилбанкс беше настоял Флори да отговаря кратко.
Дънлап взе още някакви документи и ги подаде на Флори.
— Потвърждавате ли, че това е описът, който сте подали относно имуществото му през ноември миналата година?
— Да.
— След като се подаде, той става публично достояние, нали?
— Допускам. Вие сте адвокатът.
— Така е. А сега, госпожо Банинг, погледнете списъка на активите, който сте подали, параграф В, на втората страница, и го прочетете на съдебните заседатели.
— Не могат ли сами да си го прочетат?
— Ако обичате, госпожо Банинг.
Флори демонстративно и с видимо раздразнение нагласи очилата си за четене, отгърна листа, намери параграф В и каза:
— Ами първо е личната разплащателна сметка на Пийт в Първа щатска банка с баланс от хиляда и осемстотин долара. След това е сметката на фермата в същата банка с пет хиляди и триста долара. Трета е спестовната му сметка в същата банка със седем хиляди и сто долара в нея. Достатъчно ли е?
— Продължете, моля, госпожо Банинг — отговори търпеливо Дънлап.
— Пикап „Форд“, произведен четиридесет и шеста година, на стойност около седемстотин и петдесет долара. Пийт го купи нов, когато се върна от войната. Сигурно и него искате да вземете.
— Моля, продължете, госпожо Банинг.
— Колата му, понтиак от трийсет и девета, на стойност шестстотин долара.
Джоуел се размърда, като се замисли за евентуалната загуба на колата, която караше от миналото лято.
Флори продължи показанията си. Имуществото включваше два трактора „Джон Диър“, няколко ремаркета и плугове и различно друго селскостопанско оборудване, оценени общо на 9000 долара. Беше си истинска ферма с обичайните прасета, кокошки, крави, кози, мулета и коне, а търговски агент беше оценил животните на 3000 долара.
— Плюс-минус едно-две пилета — опита се да остроумничи Флори. — И това е всичко. Освен ако не искате ботушите и бельото му.
Обясни, че Пийт не е дължал пари преди смъртта си.
— А каква е стойността на имението на Банинг? — гръмко попита Данлъп.
Джон Уилбанкс скочи на крака и изръмжа:
— Възразявам, господин съдия. Къщата не е отделно от земята, а земята е собственост на децата. Вече сме водили този спор.
— Така е — съгласи се съдия Стратън, видимо ядосан на Дънлап, който промърмори нещо от рода на: „Оттеглям въпроса си“.
Оттеглена или не, думата „имение“ остана да виси във въздуха. Когато Флори слезе от свидетелското място, Джоуел погледна към съдебните заседатели и израженията им не му донесоха утеха. Богаташът, живял в имение, беше убил скромен Божи служител и сега трябваше да бъде въздадена справедливост.
Обикновено при съдебните дела за обезщетение защитата оспорваше отговорността с цяла поредица свидетели, които твърдяха, че смъртта не е причинена от обвиняемия или че жертвата поне отчасти е отговорна за смъртта си поради собственото си нехайство. Но не и при делото „Бел срещу наследството на Банинг“. Джон Уилбанкс не можеше по никакъв начин да предизвика и най-слабо съмнение относно причините за смъртта, а опиташе ли се да направи нещо толкова неубедително, рискуваше да изгуби и малкото доверие, с което се ползваше.
Вместо това той предпочете да стъпва на пръсти около причинената смърт и щетите и да понамали присъдата. Призова единствения си свидетел, друг икономист, този път от Калифорния. Уилбанкс вярваше в старата максима, че поне с оглед на съдебния процес колкото по-отдалече идва едно вещо лице, толкова по-голяма тежест имат показанията му.
Свидетелят се казваше д-р Сатърфийлд и преподаваше в Станфорд. И той беше автор на книги и постоянно даваше показания. Същината на показанията му се свеждаше до това, че общата сума на бъдещите приходи на Декстър Бел, независимо коя цифра ще приемат съдебните заседатели, трябва да бъде съществено намалена, за да се получи достоверна представа за сегашната им стойност.
С помощта на цветна диаграма той се постара да обясни на съдебните заседатели, че например 1000 долара, плащани ежегодно в продължение на десет години, дават обща сума от 10 000 долара. Просто изчисление. Ако обаче 10 000 долара бъдат предоставени накуп сега, получателят им ще може да ги инвестира и евентуалните му приходи ще бъдат много по-големи. Поради което е основателно обезщетението да бъде съществено намалено.