През 1940 г. щатското законодателство се зае с проблема. Постигнат беше компромис с решението щатът да прекрати обесванията и да премине към по-съвременния метод на токовия удар. И тъй като съпротивата срещу екзекутирането на осъдените в „Парчман“ беше твърде голяма, щатът реши да направи преносим електрически стол, който да се транспортира в различните окръзи. Впечатлени от тази изобретателност, законодателите бързо я превърнаха в закон. Възникнаха известни проблеми, когато стана ясно, че досега никой в страната не е използвал преносим електрически стол. И поне за известно време никой почтен производител на електроуреди не искаше да се ангажира с това уникално изобретение.
Накрая фирма от Мемфис се зае и конструира първия портативен електрически стол в историята. Беше снабден със сто и осемдесет метра електрически кабели, контролно табло, собствен генератор, каишки за каската и електроди, изработени по технически данни, предоставени от щатите със стационарни електрически столове. Уредът се транспортираше от щат в щат с голяма сребриста камионетка, специално проектирана за целта.
Новият щатски екзекутор беше неприятен тип на име Джими Томпсън, току-що освободен условно от „Парчман“, където беше излежавал присъда за въоръжен грабеж. Освен че беше бивш престъпник, той беше и бивш моряк, бивш морски пехотинец, бивш капитан на увеселително корабче, бивш хипнотизатор и настоящ пияница. Получил беше работата вследствие на политическо покровителство — лично познаваше губернатора. Плащаха му по сто долара за всяка екзекуция, плюс разходите.
Джими обичаше да го снимат и винаги беше на разположение за интервюта. Пристигаше по-рано на всяко място, показваше портативния електрически стол и контролното му табло и позираше за снимки с местните. След първата си екзекуция каза на един вестник, че осъденият е умрял „със сълзи на очи, защото се постарах да му подсигуря бързо и безпроблемно опичане“. Екзекутираният, чернокож мъж на име Уили Мей Браг, осъден за убийството на жена си, беше сниман, докато шерифите го връзват за стола, и после, докато умира от токовия удар. Екзекуциите не бяха достъпни за публика, но винаги имаше много свидетели.
Кръстиха стола Олд Спарки[1] и славата му растеше. Рядка проява на прогрес в Мисисипи. Луизиана забеляза този факт и изработи копие, но други щати не последваха примера.
От октомври 1940 г. до януари 1947 г. Олд Спарки беше използван трийсет и седем пъти, а Джими Томпсън продължаваше своето пътуващо шоу. Нещата не се усъвършенстваха с практиката и макар гражданите до голяма степен да се гордееха с екзекуциите, възникнаха и оплаквания. Нямаше две еднакви екзекуции. Някои протичаха бързо и наглед милостиво. Други обаче бяха продължителни и ужасяващи. През 1943 г. една екзекуция в окръг Лий се обърка, когато Джими постави неправилно електродите на краката на осъдения. Те се запалиха, прогориха панталона и плътта му и облаци противен пушек задавиха свидетелите. През 1944 г. първият токов удар не умъртви осъдения, затова Джими отново му пусна ток. И отново. Два часа по-късно клетникът още беше жив и в страховита агония. Шерифът се опита да прекрати мъчението, но Джими не искаше и да чуе. Наду генератора и умъртви човека с един последен токов удар.
През май 1947 г. Олд Спарки беше поставен в главната съдебна зала на окръг Хиндс в Джаксън, където бе екзекутиран чернокож мъж, осъден за убийство.
А през юли Джими Томпсън и неговият уред се запътиха към окръг Форд.
Джон Уилбанкс често чуваше един и същ въпрос и даваше един и същ честен отговор: няма почти никакво съмнение, че екзекуцията ще се състои. Можеше да я спре само молбата за помилване, каквато Уилбанкс беше подал, без да осведоми клиента си. Помилването беше в ръцете на губернатора и шансовете Пийт да го получи бяха нищожни. Джон придружи молбата с писмо, в което обясняваше, че просто иска да използва всички възможности, дадени му от закона. Нямаше повече обжалвания. Не бяха възможни никакви правни маневри в последния момент. Нищо.
Клантън отбеляза Четвърти юли с ежегодния парад в центъра на града. Участваха десетки ветерани в униформи, които раздаваха бонбони на децата. Площадът беше осеян със скари и щандове за сладолед. Свиреше оркестър. Тъй като беше година на избори, кандидатите се изредиха на микрофона да дават обещания. Празненството обаче беше донякъде помрачено, защото хората говореха само за предстоящата екзекуция. И както отбеляза Джон Уилбанкс от балкона на кантората си, тълпата определено беше по-малобройна от обикновено.