За разлика от нормалните крайцери, тези кораби бяха снабдени със съвсем минимални средства за управление, комуникации и навигационни светлини. Това бяха истински летящи тухли, тояги, предназначени да разбият бойните кълба, които срещнат.
Стовариха ги в хангара на един от гигантските разбивачи и Тасия го огледа. Стените и палубата приличаха на декори на театрална сцена. Разбивачите не разполагаха с никакви удобства. Единственото изискване бе всички компоненти да си пасват точно, а двигателите и оръжейните системи да са в пълна изправност. Останалото беше лесно.
— Това е боен кораб, а не хотел — каза високо Тасия.
— Ако искаме удобства, ще ги получим, като се върнем — потвърди Дарби Вин. — Да си призная, вече мечтая за гореща вана.
— Ние също нямаме търпение да се позамиеш, Вин — подразни го Ерин Елд. Останалите се засмяха, но гласовете им не звучаха никак весело.
Шестимата „куфари“ се отправиха към командния мостик, за да получат последни инструкции.
По коридорите се движеха десетки бойни компита.
Щом доброволците заеха местата си в малката зала за инструктаж, командирът на крилото се зае да обяснява предназначението на разбивачите.
— Техническият персонал на ЗВС приключи с инспекцията на готовите разбивачи — общо четиридесет и шест на брой. До утре трябва да са завършени и последните тринадесет. Бойните компита ще обслужват всички системи в нехерметизираните зони — които покриват по-голямата част от кораба. Само един на всеки десет разбивача е оборудван с животоподдържаща система на мостика, така че гледайте да не объркате корабите. — По нищо не личеше да се шегува. — Обърнете специално внимание на устройствата за евакуация на шестте кораба за човешки екипажи. Постарали сме се да направим всичко възможно да си спасите кожите.
Тасия поклати глава.
— Зная, че се опитвате да ни вдъхнете надежда, но честно казано, какви са ни шансовете да се измъкнем?
Инструкторът я погледна намръщено.
— Не виждам за какво намеквате, командир Тамблин. Постарали сме се всички системи да функционират правилно.
— На теория — рече Тасия.
— Аз вярвам напълно в нашите теории.
— Какво пък, ще ги проверим и ще ви съобщим резултатите — отвърна Тасия с измъчена усмивка. — От години с нетърпение чакам да избивам хидроги. Готова съм да започна.
57.
Брансън Робъртс
След като спаси Орли Ковиц и стария Хъф Стайнман, БиБоб отдалечи „Сляпа вяра“ с максимална скорост от Корибус. Адреналинът бушуваше в кръвта му като висока доза екти в илдирийски космически двигател. Той не можеше да забрави разрушенията, на които бе станал свидетел. Една процъфтяваща човешка колония бе пометена от лицето на планетата, изпепелена, унищожена.
Кликиски роботи? Бойни компита? Кораби на Земните въоръжени сили?
Двамата оцелели се възползваха от удобствата на „Сляпа вяра“, за да се изкъпят и освежат. Въпреки че БиБоб разполагаше с ограничен избор храна — всъщност всичко им се струваше вкусно след еднообразното меню на планетата — и им даде свои дрехи, те все още бяха потиснати и обезверени, най-вече Орли. Очите й бяха тъжни и пълни със сълзи.
— Не се измъчвай, госпожичке. — БиБоб я потупа по рамото. — Ще намерим някой да се погрижи за теб.
— Мога и сама да се грижа за себе си, стига да ми дадат възможност — тросна се тя, но гласът й бе унил. — Тези роботи обаче бяха безпощадни. Ако знаеха, че се крия сред скалите, щяха и мен да намерят.
— Ще те върна на Земята. Земните въоръжени сили трябва да научат какво е станало. Ами ако роботите нападнат и други колонии?
— Сигурно ще го направят — промърмори отчаяно Орли.
— Знаеш ли, имам добри връзки в Земните сили и ще те свържа с нужните хора. Те ще те изслушат. — Снимките, които беше направил на Корибус, също щяха да свършат работа дори ако ставаше въпрос за твърдоглавия генерал Ланиан.
При максимална скорост двигателите на „Сляпа вяра“ буквално поглъщаха резервите от екти, но на Би Боб не му беше до пестене. Точно сега от съществено значение беше времето. Трябваше на всяка цена да предупреди Земята за кликиските роботи и бойните компита.
Стайнман се излегна на една койка и захърка. Орли задряма в креслото на втория пилот, но се събуди веднага щом започнаха да я мъчат кошмарите, и реши да се развлече, като посвири на синтезатора. БиБоб й бе заредил акумулатора, а композирането й действаше успокояващо и я връщаше в спомените за по-щастливи времена…