БиБоб се засмя смутено.
— Генерале, това сега не е важно. Трябва незабавно да изпратите изследователски екип на Корибус. И внимавайте за…
Ланиан даде знак на сребърните барети и продължи:
— Все се надявах да ми падне в ръчичките някой от дезертьорите и ето, че първият сам се оплете в мрежата. А напоследък малко от желаното се сбъдва толкова лесно. — Сребърните барети уловиха БиБоб за ръцете, а войниците насочиха оръжията си към него, сякаш можеше да се опита да избяга. — Арестуван сте.
БиБоб зяпна.
— Шегувате се. След всичко това? Схванахте ли поне какво ви съобщавам?
Ланиан го изгледа с доволна усмивка.
— Ще бъдете изправен пред военен трибунал по обвинение за дезертьорство.
58.
Орли Ковиц
Орли настояваше да й кажат какво е станало с капитан Робъртс, но всички я убеждаваха, че няма никакъв повод за притеснение.
Дадоха й нови дрехи, нахраниха я, после я отведоха в малка топла уютна каюта и я оставиха да си отдъхне няколко часа — въпреки че самотата бе допълнителна възможност за лошите спомени да си проправят път в съзнанието й. Докато лежеше по гръб, втренчила очи в тавана, тя очакваше да я повикат при генерала, който сигурно вече преглеждаше записите.
Сега, когато беше в безопасност, страховете й се пробудиха. Какво я очакваше оттук нататък? Баща й, единственият й близък човек във вселената, бе мъртъв. Майка й я бе напуснала много отдавна — Орли се чудеше дали служителите не биха могли дай помогнат да я открие. С други думи, сега си беше кръгло сираче, макар че на четиринайсет вече бе свикнала да е напълно самостоятелна.
Една жена почука на вратата на каютата й.
— Генералът е готов да ви разпита… госпожице. — За миг се поколеба: изглежда, не знаеше как да се обръща към нея.
Орли се надигна от койката.
— Трябва ли да нося нещо? Или да се подготвя?
— Достатъчно е да разкажете всичко така, както е станало. Генералът иска да научи всички подробности.
Орли я последва по коридора. Миришеше на прах, на полимерна изолация и на миялни препарати. Орли не знаеше какво да попита, а жената, изглежда, не бе склонна да завързва разговор.
Сърцето й се свиваше. Боеше се, че ще й се скарат, макар че нямаше никаква вина, задето бе оцеляла. Военните може би щяха да я пратят да живее при настойници.
В кабинета беше топло и задушно, генералът седеше срещу вратата. Беше импозантен широкоплещест мъж с късо подстригана черна коса и квадратна брадичка. Носеше сив комбинезон, на който бе изписано името и чинът му.
Трима негови помощници се бяха разположили около масата. Всички вдигнаха глави, когато Орли влезе. Разполагаха със записващи устройства, камери и инфобележници за записки и анализи. Тя се поколеба, после пристъпи към масата.
— Мога ли да седна, сър?
— Да, разбира се, госпожице Ковиц. Надявам се, че са се погрижили добре за вас.
— Ами… да, сър. Какво стана с капитан Робъртс?
— Това не е ваша грижа сега. Прегледах записите от колонията и освен това току-що приключихме продължителния разговор с господин Стайнман, който потвърди информацията от капитан Робъртс. Няма съмнение, че на колонията се е случило някакво нещастие. Въпросът е какво по-точно. — Той се наведе напред и разплете пръсти. Помощниците си водеха бележки, но генералът се преструваше, че не са тук.
Орли разказа всичко, което бе видяла, кошмарните си събития, на които бе станала свидетел от скалите. Описа експлозиите, паникьосаните колонисти, безпощадния огън от корабите, взривовете на оръдията. Разрушаването на сградите, изпепеляването на кликиския портал, хората, които бягат и крещят… рухналата кула на баща й сред пламъците.
Генералът я гледаше като дете, което му разказва сънищата си. Тя забеляза недоверието му и за миг изпита омраза към него.
Но не се поддаде на гнева. В гласа й се доловиха ледени нотки.
— Това бяха кораби на Земните сили, сър. Видях гербовете на корпусите им. Пет големи плоски кораба и един огромен. Пет манти и един дреднаут. Долитаха отново и отново. — Тя преглътна и си пое мъчително дъх. — Не спираха да стрелят. Никой нямаше възможност да се предаде. Дойдоха, за да ни изтребят до крак — и го направиха.
Тримата помощници продължаваха да записват прилежно всичко. Бяха се намръщили.
— Зная, че си била объркана и изплашена, госпожице — заговори Ланиан. — Мога обаче смело да те уверя, че кораби на Земните въоръжени сили не биха направили нищо подобно. Твоят приятел Стайнман не е видял нищо от това, което ни разказа ти.
— Господин Стайнман е бил на километри в прерията. Но аз ги видях с очите си, генерале. Наблюдавах ги, след като се приземиха, за да довършат започнатото. Съвсем целенасочено се заеха с кликиския портал.