— В края на краищата всички кошери се слели в един-единствен гигантски кошер и кликисците вече нямало с кого да се сражават — каза Сирикс. — И тогава създали нас.
Образите бяха неясни, пострадали от времето. Сирикс не би могъл да е съвременник на тези събития — нали роботите били създадени по-късно. Може би роботите бяха откраднали тези записи от някой музей или архив?
— Кликиската раса не смятала за нужно да се страхува от своите творения. Цивилизацията им се основавала на принципите на завладяване, насилие и терор. След като ни създали, те ни заробили, превърнали ни в свои жертви. Ето с такива неща кликисите са измервали значението и величието си.
ДД бе объркан. За първи път си помисли, че отмъстителните роботи са имали причини да мразят своите създатели…
— Ето защо — продължи Сирикс, — когато настъпи удобният момент, ние се погрижихме да ги премахнем.
ДД мълчеше и сканираше звездната конфигурация. В бъдеще възнамеряваше да сравни записа със съществуващите звездни карти и да определи маршрута им, но за момента този проблем не беше от първостепенно значение.
След като разбра, че няма да дочака отговора на компито, Сирикс продължи:
— Когато се пробудят и останалите роботи, ще осъществим нашия величествен план.
ДД си мислеше за всички машини, които лежаха като бомби със закъснител.
— Но щом сте унищожили своите създатели в далечното минало и войната е приключила, защо е трябвало да преминавате в хибернация? Не разбирам причината.
— Биологичните кликиси се увиват в пашкули за продължително време. Всеки член на кошера прекарва в летаргия известно време, преди да се пробуди и да вземе участие в Голямото роене. Смятаха, че е съвсем естествено роботите им да следват същия модел на поведение независимо дали има някаква нужда от това за една изкуствена разумна конструкция.
— Едва ли са могли да хибернират в продължение на хиляди години — възрази ДД. — Това е биологически невъзможно.
— След като унищожихме расата на нашите създатели — продължи Сирикс, — бяхме принудени да се скрием по други причини. Целенасочено намалихме броя си, за да сведем до минимум опасността, която представлявахме.
— Опасност за кого?
— За фероуите. — Сирикс остави на ДД няколко секунди да асимилира информацията. — Трябваше да се скрием достатъчно дълго, за да могат да си отидат фероуите и да бъдем забравени от илдирийците.
ДД отново беше объркан.
— Илдирийците ли? Защо?
— Защото илдирийският маг-император излъга заради нас.
— Но защо?
— Преди много време ние насъскахме венталите да унищожат фероуите, но планът ни се провали, след като всички водни създания бяха унищожени на свой ред от хидрогите. След избиването на венталите и разкриването на нашия замисъл фероуите се обърнаха срещу нас. Трябваше да се спасяваме както можем. Ето защо в онези далечни времена сключихме сделка с мага-император и той ни скри. А същевременно излъга.
— И в замяна на това вие трябваше да прекарате в хибернация хиляди години?
— И да свършим някои други неща. Вековете нямат никакво значение за кликиските роботи и тъй като можехме да си позволим да чакаме, ние се съгласихме с неговите условия. Първият от нас се пробуди, както беше планирано, на една луна в системата Хирилка преди петстотин години. Завръщането ни беше организирано също много отдавна. Но най-сетне последната ни мисия наближава своя кулминационен момент.
Пред носа на кораба се виждаше самотна ярка звезда. Преди компито да успее да зададе нов въпрос, Сирикс каза:
— Прехвърлих ти достатъчно информация, върху която да поразсъждаваш. Вече наближаваме нашата цел, където ще пробудим и последната група войници.
60.
Кото Окая
Кото — беше си уговорил среща с Дел Келъм в Оскивълския административен център — едва сдържаше ентусиазма си. Бе толкова развълнуван от новата си теория, че почти не беше в състояние да се захване с каквато и да било друга работа. Нареди на компитата да изключат всички временни системи и да оставят хидрогската находка в космоса.
Пилотът-компи приземи совалката в индустриалния комплекс на пръстените на газовия гигант. Дел Келъм бе помолил Кото да изучава разрушения чуждоземен кораб далече от корабостроителниците, в случай, за да не привлече вниманието на хидрогите. Кото нямаше нищо против изолацията — и без това не би могъл да се съсредоточи във вътрешността на заселените пръстени.