— В случай, че още не сте осъзнали връзката, всички вие имате близки или роднини, загинали по време на битката при Оскивъл. — Огледа се и видя това, което очакваше — мъка и печал по лицата на присъстващите. — Нашите близки са се били храбро, но хидрогите се оказаха прекалено силни. Дори корабите, които напуснаха своевременно бойното поле, едва успяха да се спасят. — Лицето й се превърна в каменна маска. — Нямаха друг избор, освен да изоставят ранените и убитите. — Тя направи кратка пауза, сетне продължи: — Никой от нас не може да обсъжда тактическите решения, взети по време на битката, но по мое лично мнение не изглежда никак редно, че Земните въоръжени сили просто изоставиха убитите и изобщо не се погрижиха за тях.
Гостите зашепнаха неспокойно. Натали Бриндъл първа взе думата:
— Какъв е вашият интерес в този въпрос, госпожо Фицпатрик?
Морийн дори успя да придаде известен трепет на гласа си, докато отговаряше:
— Моят внук, Патрик Фицпатрик III, командир на манта, изчезна по време на тази битка. Той трябваше да стане мой наследник. — Отпи от коняка и с изненада установи, че наистина има нужда от него. Този път чувствата й не бяха престорени. — Повечето от вас знаят коя съм. Не ми се ще да зарежем с лека ръка всички тези храбри воини, останали при Оскивъл. Ето защо смятам, че всички ние бихме могли да организираме една експедиция до бойното поле край пръстените и да потърсим останките на нашите близки, за да можем да им осигурим достойно погребение.
— Да отидем при Оскивъл? — извика един от родителите. — Но откъде можем да знаем дали там е безопасно? Хидрогите са…
— Битката приключи преди месеци — прекъсна го с успокояващ тон Морийн. — И тъй като Земните въоръжени сили все още си ближат раните, възнамерявам да отида там собственолично. Ако смятах, че е прекалено опасно, навярно щях да изпратя някой мой заместник. — Последното имаше за цел да ги разсмее, но не постигна желания ефект.
— Кой ще плати за всичко това? — попита Конрад Бриндъл. — Земните въоръжени сили не проявиха особена щедрост, когато изплащаха компенсации за загиналите, а двамата с жена ми не можем да си позволим подобни разходи.
— Аз ще финансирам цялата операция. Няма да се наложи да се безпокоите за нищо. Сегашният председател на Ханзата ме увери, че крал Питър ще ни даде благословията си. И така — тя ги огледа бавно, — готови ли сте да се присъедините към мен? До четири дни можем да стигнем там и да извършим на място малка прощална церемония с хвърляне на венци.
Натали Бриндъл плесна ентусиазирано с ръце.
— Ние тръгваме! Няма да го пропуснем за нищо на света.
Повечето присъстващи също се съгласиха. Морийн не оказа натиск върху тези, които отказаха.
— Добре тогава — обяви тя с тон, който използваше, когато искаше да покаже, че срещата е приключила. — Вече направих необходимото и открих един свободен крайцер, манта. Веднага щом уредят охраната, ще се отправим към Оскивъл. Искрено се надявам да открием поне някакви останки от нашите близки и да създадем мемориална зона в памет на храбрите войници, загинали в борбата срещу злите хидроги.
Постигнала целта си, Морийн се извини, че я чака важна работа, и излезе. Гостите останаха още час-два, които прекараха в разговори, пийване и похапване.
Отначало бе решила да направи това с цел обществено одобрение. Но сега, когато колелата се бяха завъртели, бившата председателка не съжаляваше ни най-малко за положените усилия.
63.
Адар Зан’нх
Престолонаследникът Тор’х бе прекарал ранните си години в охолство и не беше получил никакво военно или тактическо образование. Мястото му не беше за този пост, а той дори не го осъзнаваше, погълнат от ролята, която бе приел да играе. В редките мигове на ясна мисъл по време на лишеното си от тизма затворничество Зан’нх се присмиваше на начина, по който брат му боготвореше поста си в бойния лайнер.
Веднага щом четирийсет и шестте похитени кораба се събраха в района на Хирилка след мисиите си на Дзелурия и Добро, предателят Тор’х бе готов да продължи с разпространяването на метежната вълна из целия Хоризонтен куп. Губернаторът на Хирилка междувременно оставаше в епицентъра на новата тизм-мрежа. Зан’нх се чувстваше по-изолиран от всякога.
Както вече го бяха предупредили, адарът бе „поканен“ да се присъедини към собствената си манипула, поела към поредното си завоевание. Компаньонките-убийци и въоръжени пазачи от Слънчевия флот ескортираха безцеремонно Зан’нх от цитаделния дворец до бившия флагман. Накараха го да седне в едно кресло в командното ядро, а усмихнатият Тор’х поведе корабите към следващата система, където щеше да продължи с кръстоносния поход на чичо им.