Въпреки че илдирийците бунтовници не го завързаха за креслото, нито му поставиха белезници, Зан’нх се чувстваше безпомощен. Самият факт, че похитителите му не виждаха смисъл да го връзват, бе достатъчно оскърбителен — те очевидно не смятаха, че адарът може да представлява дори най-малка заплаха.
Завербуваните членове на екипажа бяха непробиваем бастион срещу всеки опит да възстанови контрола над бившите си подчинени. Виждаше ги навсякъде около себе си, но не можеше да ги почувства в тизма. Имаше усещането, че е оглушал и ослепял и се опитваше поне да запази куража си.
Една мисъл не му даваше покой — колко още ще издържи в изолация, преди да започне бавно да губи разсъдъка си, и дали тогава ще е готов да се присъедини към Руса’х само и само за да се върне в мрежата.
Седеше мълчаливо, нащрек за някаква възможност да наруши контрола на Руса’х. Но екипажът бе абсолютно лоялен към губернатора на Хирилка, всички бяха завербувани за неговата кауза и щяха да се надигнат дори срещу своя адар, ако се опиташе да си осигури помощта им. Освен ако не успееше да направи нещо сам…
Изправен в командното ядро на флагмана, Тор’х сведе поглед към пленения си брат и се усмихна подигравателно.
— Изглеждаш ми някак унил, Зан’нх. Но когато видиш лично поредната победа, може би настроението ти ще се оправи. Една по една всички илдирийски колонии ще се присъединят към нас, защото Източникът на светлината озарява нашия път.
— Не бъди толкова сигурен, Тор’х — отвърна Зан’нх, като преднамерено пропусна титлата. — Магът-император все още не е открил докъде се простира предателството ти. Веднага щом научи, ще отвърне както подобава.
Търсеше някаква котва, за която да фиксира ума си, и се съсредоточи върху ясния спомен за мага-император в неговия какавиден трон насред ослепителния Призматичен палат, заобиколен от множество изпълнени с вяра към него илдирийци. В опит да запази концентрацията си се зае да преброява наум всичките си братя и сестри — красивата атлетична Язра’х, която бе поела ролята на личен телохранител на баща им, тихия, но настойчив Даро’х, който бе отишъл на Добро, ученолюбивия и въпреки това храбър Пери’х, убит в началото на метежа, предателя Тор’х, изменил на собствения си баща и на цялата Империя…
Престолонаследникът се изсмя.
— И какъв ще е отговорът на нашия баща, Зан’нх? Ще прати огромна военна сила срещу илдирийци? Срещу нас? Не ми се вярва. Не вярвам да нападне собствените си сънародници — също както не можеше да го направиш и ти.
Адарът премигна уморено.
— Но вие избихте колкото бе необходимо, нали? А презирате мага-император, че нарушавал традициите!
— Щом Източникът на светлина го смята за правилно. Достатъчно е да се огледаш.
И наистина, Зан’нх бе удивен от добре координираните действия на целия екипаж, който изпълняваше стриктно всички заповеди на престолонаследника. Тор’х беше прав — магът-император едва ли щеше да предприеме драстични действия срещу тях, докато не станеше твърде късно. Зан’нх вече бе допуснал тази грешка.
Звездните системи в Хоризонтния куп бяха сбити плътно. Ако световете падаха бързо в ръцете на метежниците, преди Джора’х да предприеме някакви действия, обезумелият губернатор може би наистина щеше да набере достатъчно сили, за да може да се възпротиви дори на могъществото на целия Слънчев флот. Да можеше само Зан’нх да прати ясно тизм-послание, за да предупреди баща си… но беше заобиколен със статичен шум и пустота.
Опитваше се да си придаде сили, като си спомняше за адар Кори’нх. Предшественикът на Зан’нх бе прочут с непоколебимата си решителност, бе се изправял пред врагове, толкова страшни, че едва ли имаха еквивалент дори в Сагата за седемте слънца. Адар Кори’нх не бе отстъпил нито веднъж, макар да си бе давал сметка, че Слънчевият флот не може да се мери по сила с ужасните хидроги.
Дори само мисълта за него му помагаше да се съвземе и да започне да търси с удвоени усилия изход от ситуацията. Когато хидрогите бяха продължили да нападат илдирийски селища, когато предишният маг-император бе умрял и бе оставил империята в хаос, Кори’нх бе използвал един нищожен шанс, бе повел корабите си на самоубийствена мисия, която — макар да му бе коствала живота — бе нанесла най-сериозния удар на противника до този момент.
Сега, докато седеше в командното ядро на похитения боен лайнер и се чувстваше слаб и безпомощен, Зан’нх се опитваше да си представи последните минути от живота на Кори’нх. Старият адар вероятно се бе вкопчил в перилата на ядрото, загледан право напред, докато корабите са се носели срещу диамантените хидрогски съдове. В онзи величествен ден едно след друго десетки бойни кълба бяха разбивани из облаците на Кронха 3, а хидрогите бяха научили горчивия урок, че илдирийците притежават необходимата сила да дадат отпор на враговете.