По онова време старият маг-император вече беше мъртъв, но Джора’х все още не бе заел поста му и адар Кори’нх бе останал изолиран от тизма. Тъкмо това му бе осигурило нужната независимост да осъществи един толкова смел ход. Адарът бе обърнал загубата на душевна връзка в своя полза.
Ех, ако Зан’нх можеше да направи същото! Усещаше около себе си мрежата на губернатора. Тя течеше около него като река, а Зан’нх бе умиращият от жажда на брега й, онзи, който не смее да се възползва от предоставената му възможност.
Не му беше никак лесно да прогони мисълта, че би могъл да получи всичко, от което има нужда, ако просто се подчини на враговете. Изкушението бе толкова голямо…
Отново се замисли за адар Кори’нх, останал в паметта на сънародниците си като истински герой. Никога не би допуснал неговата история да е отстъпление от позициите на предшественика му. Не можеше да разочарова наставника си — нито мага-император. Стисна очи, опита се да изолира мисловната тишина, която го заобикаляше.
— Приближаваме Алтурас, престолонаследник — обади се навигаторът.
Зан’нх го стрелна с очи: тъкмо той бе направлявал бойните кораби при Хрел-оро и се бе изправял срещу хидрогите. А сега не искаше дори да погледне своя адар.
— И защо отиваме на Алтурас? — попита Зан’нх.
Тор’х се усмихна доволно.
— Това е следващата планета, която ще се присъедини към нашата кауза.
— Съмнявам се, че ще се съгласят толкова лесно.
— Рано или късно ще го направят.
Младият адар бе изумен от бързината, с която се разпространяваше метежът. Само след няколко дни губернаторът на Добро трябваше да пристигне на Хирилка и да обяви решението си дали ще се присъедини към бунтовниците. Зан’нх се страхуваше, че Удру’х може и да го направи — не защото е бил убеден, а поради свои причини.
Междувременно Руса’х бе пратил на Дзелурия хора, които да поемат управлението. Въпреки че илдирийците там вече бяха подготвени с масивни дози шайинг и впримчени в злокобната му мрежа, неговите хора трябваше да придадат допълнителна сила на бунта. Те разпространяваха лъжите за това как Джора’х бил отровил баща си, как рушал отколешните традиции, как назначил за телохранител собствената си дъщеря, как лишил сина си от титлата. Самопровъзгласилият се император не само промиваше мозъците на новите си поданици, но променяше историята така, че да оправдае действията си. Без никакво съмнение бе готов да ревизира дори написаното в Сагата за седемте слънца с надеждата да бъде запомнен за поколенията.
На екрана се появи огърлицата звезди на Хоризонтния куп и пред тях — близката Алтурас. Зан’нх не бе идвал на тази малка планета, чието име дори не се споменаваше в Сагата. Надяваше се, че след днешния ден Алтурас няма да се превърне в поредната плячка на зловещия губернатор.
Тор’х нареди да започнат излъчването на ултиматума.
— Аз съм вашият престолонаследник, служител на истинския император Руса’х. Приканваме губернатора на Алтурас и неговия заместник да се присъединят към нас.
Последва продължителна тишина, достатъчна, за да накара Тор’х да се намръщи.
След екзекутирането на Пери’х, отвличането на манипулата бойни кораби и атаката срещу Дзелурия мълвата вероятно се беше разпространила поне до близките системи на Хоризонтния куп. Руса’х не можеше да примами толкова лесно всички илдирийци.
Зан’нх погледна самоуверения си брат и попита:
— Наистина ли вярваш, че губернаторът на Алтурас не е чул за метежа?
— Не е метеж, а просветление — поправи го строго Тор’х, после отново се наведе към предавателя. — Император Руса’х с радост ще ви приеме под властта си, ако се съгласите да го последвате доброволно.
Най-сетне на екрана се появи лицето на губернатора на Алтурас — много приличаше на братята си Джора’х и Руса’х.
— Решихме да не вземаме участие във вашия бунт — каза той. — Моля, напуснете нашата система. Не сте добре дошли тук. Алтурас остава верен на мага-император.
Тор’х се намръщи. А Зан’нх отново почувства нарастваща сила — нали се намираше близо до свят със запазена тизм-мрежа — и им каза:
— Чу го. Обърни манипулата и се прибираме на Хирилка.
— Той не вижда ли бойните кораби?! Как смята да ни спре в нашата свята мисия? — Разгневен, Тор’х даде знак на операторите на бойните станции. — Заредете оръдията. Кинетични ракети и високоенергийни прорязващи лъчи.