Десетки малки кораби вече се вдигаха от космопортовете на Алтурас.
— Престолонаследник, приближават се вражески кораби — прехващачи, изтребители и един боен лайнер.
— Той смята да ни нападне? — Тор’х се засмя.
В сърцето на адар Зан’нх се надигна гняв. Сега, облъхнат от близостта на тизма, умът му бе ясен и спокоен.
Щом местните кораби наближиха манипулата, губернаторът на Алтурас отново излезе на връзка.
— Ще се защитаваме, престолонаследник. По-добре се отдалечете незабавно.
Тор’х продължаваше да се хили доволно.
— Император Руса’х с радост ще прибави и вашите кораби към флота си. Ще се опитаме да не ги разрушаваме до степен да не могат да бъдат поправени, но не можем да го гарантираме, ако продължавате да се съпротивлявате. — Обърна се към Зан’нх. — Няколко жалки кораба срещу цяла флотилия!
Адарът обаче бе възхитен от смелостта им.
— Те са готови да умрат, но не и да ви се подчинят. Поне ще унищожат малко бунтовници, преди да ги избиеш.
— Губернаторът на Алтурас блъфира. — Тор’х поклати глава. — Знае, че аз съм на борда. Ще посмее ли да открие огън срещу престолонаследника? Заплахата му е измама. — Избра една незначителна според него цел и я посочи на оръдейния офицер. — Унищожете тези седем прехващача, за да им покажем, че не се шегуваме. Държа обаче лайнерът да бъде пленен.
— За да смениш с него онзи, който унищожи ли? — подметна хапливо Зан’нх.
Офицерът изстреля залп високоенергийни лъчи. Прицелът му беше точен, оръжията — добре подбрани и смъртоносни. Зан’нх се сви от поредната лавина пронизваща болка — признак за смъртта на илдирийци. Седемте алтураски прехващача избухнаха в небето, останалите се пръснаха.
Подобно на стадо разгневени животни, бойните лайнери на Тор’х се нахвърлиха върху останките на защитниците на Алтурас, пръснаха ги и продължиха право към главния град на планетата. Тълпи изумени илдирийци по улиците вдигаха уплашени погледи нагоре.
— Знаеш, че мога да изравня със земята целия град — каза Тор’х. — Просто за да им е за урок.
Зан’нх едва сдържаше гнева си.
— Много благородно. На това ли ви учи Източникът на светлина — на масово убийство на невинни илдирийци?
Тор’х сви рамене.
— Може и да си прав, братко. Но след като преминат на наша страна, те ще станат верни поданици на император Руса’х. В момента са жертви на собствените си съмнения. — Кимна удовлетворено. — Да, най-добре ще е да разрушим двореца и да запазим останалата част от града.
Огромните лайнери се спуснаха от небето и се събраха над двореца на Алтурас. Отчаяният губернатор отново излезе на връзка.
— Какво правите?! Разрушихте седем прехващача! Вие сте безумци! Вие сте убийци! Вие…
— А ти ми стана скучен. — Тор’х махна на оръдейния офицер.
Бомбардиран с порой енергийни снаряди, дворецът на Алтурас изригна в огромен взрив. Дим, пламъци и летящи отломки изпълниха небето като фойерверките, на които някога толкова се радваше губернаторът на Хирилка.
Зан’нх беше потресен от това хладнокръвно и абсолютно безсмислено разрушение. Сътресението, преминало през тизма, го прониза като кристално копие. Заедно с много други хора в двореца току-що бяха убили един от братята му и един негов чичо. А Тор’х, изглежда, изобщо не го бе почувствал.
Ако имаше възможност, въпреки възпитанието и честта си, адарът не се съмняваше, че ще го убие — с голи ръце, ако се наложи.
Сега, когато от двореца на Алтурас бе останал само димящ кратер, а губернаторът беше убит, бойните лайнери продължиха по вече установената програма. Разпръснаха от въздуха шайинг, за да подготвят населението за триумфалното пристигане на император Руса’х — който вече летеше насам.
Тор’х се обърна към брат си.
— Видя ли колко е лесно, Зан’нх? Още един свят се присъедини към нашата кауза. Някои долу вероятно ще продължават да се противят, въпреки ефекта на шайинга, но останалата част от населението ще премине на наша страна и противниците ни ще се озоват в непосилна изолация. Скоро и те ще бъдат сломени. Този бунт е като бързо разпространяващ се пожар, ярък пламък, който ще унищожи покварата. Сигурен ли си, че не желаеш да се присъединиш към нас по своя воля?
— Абсолютно — рече Зан’нх и отмести поглед.
Тор’х въздъхна разочаровано.
Неколцина бегълци успяха да достигнат близките системи и да разпространят вестта за светкавичната и кървава победа на Алтурас. Някои дори се добраха до Илдира и съобщенията им потвърдиха онова, което магът-император вече знаеше от губернатора на Добро.
Когато Тор’х се появи с бойните си лайнери над Шонор — следващата илдирийска колония в Хоризонтния куп, — изплашеният губернатор и неговите поданици се предадоха без никаква съпротива.