— Може би имат кораби и припаси, скрити на други места — подхвърли Пърсъл. — В края на краищата нали самите те бяха закопани. — Той потрепери от студ.
Ческа погледна бледото му лице. Акумулаторите бяха на изтощаване и скоро в кабината щеше да се възцари космически студ.
— Може да е по-лошо. Например да нападнат нашата база.
Докато стояха безпомощно на хълма, тя имаше предостатъчно време да мисли за Ихи Окая, за разрушаването на Рандеву и за разпръснатите кланове. Сега повече от когато и да било прокудените родове се нуждаеха от човек, който да ги събере и организира, който да е по-скоро техен водач, отколкото говорител. Ако клановете не координираха действията си, Голямата гъска скоро щеше да им прекърши гръбнака.
Картината се очертаваше доста тревожна, още повече че в момента Ческа не бе в състояние да предприеме нищо. Вече бе видяла двама души да умират, преди ордата чуждоземни роботи да се понесе през равнината. Започваше да си мисли, че маршируващите черни машини могат да се окажат много по-голяма заплаха от зевесетата.
Каквото и да ставаше, първостепенна задача си беше да се добере до главната база.
И в този момент, като по команда, по радиостанцията пристигна поредният сигнал.
— Ей, Пърсъл? Говорител Перони? Идваме да ви спасим. Двама сме, с булдозер. Съжаляваме, че се забавихме толкова, но не можем да засечем сигнала на вашия радиофар.
Пърсъл се наведе над пулта за управление и промърмори:
— Роботите сигурно са го повредили.
— И по-добре. Иначе досега да са ни засекли.
Пърсъл занатиска копчетата едно след друго.
— Изпращам ви координатите ръчно. Намираме се на билото, но не искам да включвам прожекторите. Предпочитам да не привличам вниманието на роботите.
— А, ето ви! По-близо сте, отколкото си мислехме. Виждаме ви вече. Но… тези роботи са хиляди! Какво сте направили бе, хора?
Ческа се наведе към микрофона.
— Гледайте да не се приближавате към тях. Избягвайте контакти.
Пърсъл добави:
— Те ни нападнаха. Убиха Данвие и Джак.
След малко Ческа видя предните светлини на булдозера, който пълзеше към тях. Отрядите кликиски роботи в равнината също забелязаха приближаващата се машина и защъкаха като раздразнени насекоми.
— Тази работа никак не ми харесва — промърмори Пърсъл.
— Изчезвайте! — извика Ческа в микрофона. — Обръщайте и потегляйте с пълна скорост към базата! Нас ни оставете. Не им позволявайте да…
Зад булдозера се оформи верига кликиски роботи — пресичаха пътя за отстъпление. Водачът на машината започна да криволичи.
— Много са! Съмнявам се, че идват да си стиснем ръцете.
— Карайте с максимална скорост. Можете да им избягате — продължи да дава инструкции Ческа.
Още роботи се появиха в далечината. Не бързаха, сигурни в своето превъзходство. Булдозерът направи остър завой, търсеше възможност за отстъпление.
— Попаднахме в капан. Какво са намислили според вас?
— Махайте се оттук! — извика отново Ческа.
Булдозерът се понесе към роботите, набра скорост и блъсна две от черните машини, които отказаха да се отдръпнат от пътя му. Тежкият булдозер се разтресе, а двата робота отхвърчаха настрани в слабата гравитация. Но седем други вече се бяха вкопчили на различни места в обшивката.
— Бягайте, бягайте! — викаше Ческа, но знаеше, че вече е твърде късно.
Откъм уредбата долетяха уплашени викове и ужасяващи звуци.
— Изтръгнаха двигателя! Не мога да помръдна! Всеки момент ще пробият корпуса…
Целият булдозер бе покрит с кликиски роботи. Внезапно над него се издигна облак пара, която замръзна мигновено — въздухът бе напуснал кабината като последния дъх на умиращ.
Пърсъл затрепери. По бузата му се търкулна сълза. Ческа искаше да изкрещи, да избухне, да направи нещо. Блъсна металния пулт, сякаш беше нагръдната плоча на някой робот.
— По дяволите! — Очите й се напълниха със солени сълзи.
Не чуха повече нито дума от другия булдозер. Сърцето й се бе свило от страх и гняв. Измъчваше я ужасяваща безпомощност. Пърсъл трепереше неудържимо.
Войнствените роботи продължаваха да трошат булдозера и да разхвърлят останките му из снега. Когато не остана нищо повече за рушене, се строиха и се отдалечиха с равна стъпка.
Пърсъл погледна умоляващо Ческа, сякаш тя можеше да реши проблема.
— Какво искат? Не ни попитаха нищо. Нямаше никакви заплахи, никакви заповеди — просто се нахвърлиха като хищници.
— Очевидно целта им е да разрушават всичко, макар че не мога да разбера причината за това. Нали видя каква голяма армия са — какви планове биха имали на Йон 12? — Тя спря, стресната от друга възможност. — Ами ако имат намерение да напуснат планетата?