— За това ще им трябват кораби, говорителке.
— Може и да имат кораби тук някъде. Или да си построят, като използват машините и материалите, които успеят да намерят.
Пърсъл преглътна и адамовата му ябълка подскочи уплашено. Досега не му бе хрумвала подобна идея.
— Сигурно затова са се насочили към базата! Там има предостатъчно инструменти и материали.
Ческа отново посегна към предавателя, действаше с бързи гневни движения.
— Трябва да предупредим главната база. Не зная още колко ще издържи предавателят, но не бива да ни пращат помощ. Трябва да са готови да се защитят.
— Ами ние? — Пърсъл премигна. — Няма да оцелеем тук повече от ден-два дори да пестим максимално енергия. И без това вече…
Тя го изгледа остро.
— Нямам представа колко бързо могат да се придвижват ордите кликиски роботи, но ще стигнат базата много преди това. Мина цял ден, откакто поеха на поход.
Наведе се към микрофона и преразказа накратко случилото се в последните минути. Лицето на операторката на екрана стана още по-угрижено.
— Говорителке Перони, нищо не можем да направим! Ние сме миньорска база. Не разполагаме с оръжия.
— Съберете всички налични кораби и евакуирайте хората.
— Кораби? Говорителке, нали ги разпратихме да предупредят клановете. Още никой не се е върнал.
Решението й да предупреди клановете сега лишаваше базата от възможност да се спаси. А бе смятала ЗВС за най-голямата заплаха.
— Нали сме скитници — измислете нещо! Затворете се в куполите и се барикадирайте. — Тя погледна инженера до себе си, но той само поклати глава.
— Ще ги разкъсат, както направиха с булдозера. Ако наистина решат да проникнат в куполите…
— Прегледайте миньорското снаряжение и подберете всичко, което може да ви помогне да се защитавате — продължи тя. — Накарайте хората да си сложат скафандри и ги изстреляйте в космоса с товарни сонди, щом нямате достатъчно кораби.
— Но колко ще издържат там без животоподдържаща система? — не спираше да мънка до нея Пърсъл. — Говорителке, всички ще измрем до часове!
— Може и да е по-скоро, ако не предприемат нещо. — Тя се намръщи. — Няма ли някакъв начин да се промени режимът на реактора, така че да достигне свръхкритична точка? Да го взривим заедно с всички настъпващи роботи?
Инженерът се ококори като дете, което се е пробудило от кошмарен сън.
— Има, разбира се, но това ще помете цялата база! Всички ще умрем.
Ческа втренчи в него хладен поглед и каза спокойно:
— Но поне ще попречим на роботите да напуснат планетоида.
Настъпи продължителна пауза. Накрая Пърсъл промърмори съкрушено:
— Да, така е.
— Вече идват! — извика операторката от екрана. — Пет робота току-що се появиха край реактора. Виждам още десет, не, над двайсет, отвъд ръба на кратера. Истинско нашествие!
— А ние сме приковани тук — прошепна замаяно Ческа.
— Поне сме в безопасност…
— Я стига! — Тя бе по-обезпокоена за скитниците в базата, напълно беззащитни пред ордите роботи. Като говорителка на скитниците, трябваше да е до тях винаги, когато се намираха в тежко положение, да ги вдъхновява, да им помага в откриването на изход. — Няма ли някакъв начин да стигнем дотам?
— Ако имаше, отдавна да съм го предложил.
— Помощ! — извика операторката.
— Какво става? — извика Ческа.
— Двама от нашите са решили да подкарат тежките изкопни машини срещу роботите и да ги използват като танкове. Трети ще се опита да промени ъгъла на оръдието за контейнери. Не зная дали ще може да го настрои за толкова ниска траектория. Ние… — Думите й бяха прекъснати от зловеща експлозия и свистене на напускащ купола въздух.
Последва буря от разпокъсани съобщения, всичките на една и съща честота, заглушаваха се взаимно и увеличаваха общия хаос. Пърсъл използва издъхващата система на булдозера, за да сменя картините — виждаха се черни роботи, струпани около купола, проправяха си път през барикадите и разглобяваха животоподдържащата система. Шест робота събориха една херметично затворена подстанция.
На вратата се показаха двама души в скафандри. Единият носеше ракетомет, другият бе въоръжен с дълъг метален прът. С първия изстрел човекът с ракетомета повали най-близкия робот, но въпреки че екзоскелетът му беше обгорен, самият робот изглеждаше невредим. После двамата скитници се хвърлиха срещу механичните нападатели. След секунди бяха убити.
Ческа затвори очи, не за да се скрие, а за да се съсредоточи върху всяка, дори най-малката възможност. Но ней хрумваше нищо. Пърсъл изпъшка и започна да рецитира някакви имена с нисък напевен глас. Тя не знаеше дали инженерът има роднини на Йон 12, но скитниците се смятаха за част от един голям клан. Той повтаряше имената на мъже и жени.