А сега всички те бяха избити.
Операторката в главния купол бе напуснала поста си, но камерата продължаваше да предава разпокъсани изображения. Виждаха се искри от множество експлозии, дим и пара нахлуваха в помещението. Светлините трепкаха.
— Те са неуязвими! — извика някой.
— Животоподдържащата система е напълно разрушена. Няма начин да я задействаме отново.
— Проникнаха в първия купол! Експлозивно разхерметизиране — тук всички са мъртви. Куполът е отворен.
— В името на Пътеводната звезда!
Виковете и писъците постепенно затихваха. Ческа седеше сгърчена на седалката, парализирана от гняв и безпомощност. Можеше само да мечтае за някакъв чудодеен способ да нанесе съкрушителен удар на механичната армия.
— Гравитацията е ниска — каза тя накрая. — Дори пешком лесно ще изминем голямо разстояние. — Можем да тичаме. Колко време ще ни отнеме?
— Скафандрите наистина са чудесни, говорителке, но както ти казах, дори те няма да издържат на абсолютния студ повече от няколко часа. Не можем да стигнем до Йон 12 за толкова кратко време.
Тя удари с юмрук по металната стена.
— А дори и да успеем, те вече са проникнали в купола.
На трепкащия екран изникнаха няколко фигури — бягаха, преследвани от зловещите черни силуети. От говорителите ехтяха взривове и стържене на разкъсван метал. Изведнъж към камерата се приближи едра сянка. Чу се пукот и картината изчезна.
Вече приемаха само звук. Скоро обаче и последните викове спряха. Никой не отговаряше на повикванията на Ческа.
— Няма оцелели — каза Пърсъл унило. Продължаваше да следи данните на пулта. През последния половин час температурата бе спаднала драстично. — Енергията свършва. Няма начин да презаредим акумулаторите.
— Изглежда, ни остават два избора — или бавна, или бърза смърт — рече Ческа и се надигна решително. — Но аз няма да се предам. Ние сме скитници.
66.
Адмирал Лев Стромо
Изпратеният на далечния Корибус, за да разследва предполагаемото масово изтребване, адмирал Стромо бе ядосан. Предпочиташе да си остане у дома и да отстъпи тази рискована работа на по-младите и амбициозни командири като Ели Рамирес. Едва бе успял да се преоблече в базата на ЗВС и трябваше отново да се качи на борда на мантата и да се отправи към вражеска територия.
По време на полета се запозна със записите от разпитите на Орли Ковиц и Хъф Стайнман, както и със снимките, направени от капитан Робъртс. Дете, старец и дезертьор! А междувременно чрез телевръзката, осигурена от малцината зелени жреци, останали на служба на Ханзата, бе потвърдено, че транспорталът на Корибус наистина не функционира. Нещо ставаше там.
Адмиралът можеше само да се надява, че онзи, който бе нападнал колонията, не се навърта там. При максимална скорост неговата манта щеше да пристигне на Корибус не повече от ден след получаването на първите тревожни новини и едва тогава специалистите щяха да получат първите отговори. Кораби на Земните въоръжени сили? Това просто не беше възможно. Кликиски роботи и предателски бойни компита? Той огледа нервно собствения си мостик. По коридорите на мантата денем и нощем непрестанно щъкаха бойни компита — изпълняваха задачите, които им бяха възложени. Собственият му крайцер зависеше от тях и досега нито една машина не им бе създала какъвто и да било проблем. Вероятно на всички кораби на Земните въоръжени сили съотношението бе пет към едно в полза на компитата. Беше нелепо дори да се предполага, че могат да се справят без тях.
Генерал Ланиан бе решил да изчака доклада на Стромо, преди да предприеме драстични действия. И въпреки това цялата тази история не изглеждаше никак добре.
— Никакъв отговор от предавателя на колонията, адмирале — докладва Рамирес. — Викаме ги от десет минути. Би трябвало да има дежурен.
— Не ще и съмнение, че там се е случило някакво нещастие — отвърна Стромо. — Надявам се само, че очевидците преувеличават.
— Пристигнаха първите изображения… — На екрана се появи скалист каньон, заобиколен от равнини. Наведена над пулта, Рамирес четеше данните: — Атмосферата на Корибус е сравнително чиста от водни изпарения. Би трябвало да получим по-ясни снимки… Ах! — Изображението се размъти, сетне отново дойде на фокус, след като адаптативните оптични прибори на мантата се настроиха към плътните слоеве на атмосферата.