Отвори една врата, на която пишеше „Изход“, и се озова пред поредната стълба. Някъде по средата на изкачването чу отгоре да се спускат хора и спря задъхан, не знаеше накъде да продължи.
Не бяха от охраната му, а трима пазачи с униформи. Даниъл не знаеше какво да каже, но те бяха погълнати от разговора си и почти не го погледнаха. Спряха на площадката над него, отвориха една врата и изчезнаха в дебрите на двореца. Преди вратата да се затвори, Даниъл изтича и я хвана.
Озова се на главния етаж на двореца. Имаше десетки картини и снимки на крал Питър и Даниъл за пръв път въздъхна облекчено, че и неговият лик не виси навсякъде — благодарение на това можеше да се придвижва незабелязано между прислугата, която вероятно денем достигаше до няколко хиляди души. Опита се да си придаде вид на човек, който знае какво прави.
Стигна до някакви коридори без украса — бяха стаите на чистачите, градинарите, готвачите и дребните чиновници. В една миниатюрна кухня откри храна, оставена в хладилен шкаф. Реши, че му се полага. В края на краищата той беше принц и стомахът му стенеше за свястно угощение след няколкото дни мъка.
Имаше късчета месо/резени плод и някакви странни подправки — но пък Даниъл нямаше кой знае какъв избор. Докато се тъпчеше, се озърташе и подскачаше всеки път, когато някой минеше покрай кухнята. Очакваше всеки миг да зазвучи аларма и да го заловят. Нали щом пазачите намереха затворения в гардероба ОХ, щяха да претършуват целия дворец. Трябваше да се измъкне по някакъв начин навън.
Зад стените имаше непрестанно движение. Шумът постоянно се усилваше и Даниъл прецени, че сега е неговият шанс. Измъкна се, смеси се с прислугата по коридорите и малко след това се озова на открито. ОХ не го бе пускал да излиза повече от година и сега той бе очарован от гледката на небето. Но не биваше да остава тук, зазяпан в пъстроцветните, туристически цепелини, които кръжаха над Дворцовия канал. Спусна се забързано по широката стълба и се смеси с тълпата. Хвърли само един прощален поглед на огромния дворец. Едва когато се отдалечи достатъчно, въздъхна, после се засмя при мисълта за това каква суматоха ще предизвика бягството му.
68.
Рлинда Кет
Щом научи за арестуването на БиБоб, Рлинда насочи „Любопитство“ към лунната база на Земните въоръжени сили, готова да измъкне своя любим бивш съпруг, ако е нужно дори от лапите на самия главнокомандващ. Бяха го арестували предния ден и генерал Ланиан вече бе назначил часа на първия разпит. Това не можеше да значи друго, освен лоши новини.
Кацна в кратера, без да иска разрешение, и бе посрещната от отряд изплашени войници.
— Нямате право да се приземявате тук, госпожо. Напуснете веднага или корабът ви ще бъде конфискуван.
Тя ги изгледа невъзмутимо, сякаш не вярваше, че й говорят сериозно.
— Глупости. Брансън Робъртс е един от моите пилоти и няма НПМ на този свят, който да успее да ми попречи да го видя.
Охраната се спогледа.
— НПМ, госпожо? Това съкращение не ни е познато.
— НПМ сте вие — не ви се плаща да мислите. — Тя сложи ръце на кръста си. — А сега, ще ме отведете ли при капитан Робъртс, или трябва да обикалям из цялата база, за да го открия.
— Затворникът е задържан по обвинение в дезертьорство. Без право на посещения.
— Ще я видим тази работа.
През следващите шест часа Рлинда надмина себе си — заплашваше охраната, блъскаше по вратите на канцелариите, пращаше настойчиви запитвания до всички, които познаваше, прекъсна няколко срещи и категорично отказа да си тръгне. Генерал Ланиан не желаеше да я види. Не можа да се добере и до Дейвлин Лотце, който бе изпратен на някаква тайнствена мисия, след като се бе уверил, че бегълците от Крена са настанени във временни жилища в покрайнините на дворцовия квартал.
Накрая се свърза с председателя Венцеслас и настоя да направи нещо, но отговорът му беше лаконичен и хладен.
— Преди да предложиш капитан Робъртс за тази работа, изразих ясно и недвусмислено становището си. Предупредих те, че няма да ти помагам. Генерал Ланиан от години чака да му падне някоя изкупителна жертва и сега Робъртс извади лошия късмет — вероятно от глупост — да се напъха сам в зъбите на ЗВС.
— Но има и по-важни обстоятелства, господин председателю. Капитан Робъртс помогна на Дейвлин и мен да спасим колонистите от Крена. Спаси момичето и стареца. Освен това си рискува задника, за да може да ви донесе новините, преди да сте ги получили по друг начин. Това все би трябвало да значи нещо. — Тя гледаше екрана. Лицето на председателя си оставаше непроницаемо.