— Доколкото разбрах от разговора ви с моя министър на търговията, вие носите товар от световни дървета от Терок? Заинтригуван съм от него.
Двамата се спогледаха учудено.
— Всичко, което се продава… — почна Кейлъб.
Ден го сръга с лакът и пристъпи напред.
— След като хидрогите нападнаха Терок, ние, скитниците, помогнахме на терокците да възстановят изгорената гора. В знак на благодарност те ни позволиха да задържим повалените дървета. Казват, че притежавали забележителни свойства. Ще съм щастлив да ви покажа някои образци. Ако Илдирийската империя желае да закупи известни количества от този материал…
— Ще закупя целия товар. — Джора’х погледна Ден право в очите, сякаш се опитваше да проникне в мислите му. — Наскоро ми подариха фиданка от Терок, но искам да имам и зряло дърво.
Ден просто не знаеше какво да каже. Беше забравил, че илдирийците, свързани с обща връзка, не умеят да се пазарят — от което скитниците можеха само да извлекат полза.
— Това е… много щедро, ваше величество. Благодарим ви. Но все още не сме обсъдили цената.
— Ще платя вашата цена. — И Джора’х добави с тъжна усмивка: — Преди време тук, в Призматичния палат, две зелени жрици се заеха да изучават Сагата за седемте слънца. Аз… доста се привързах към едната от тях. Вашето световно дърво ще ми напомня за нея.
Погледът му стана унесен и Ден разбра, че тук има нещо по-дълбоко.
— Империята е в труден период — промълви магът-император.
— Да, видяхме хидрогите и фероуите край едно от слънцата ви — каза Кейлъб. — Сигурно заради тях…
— Това не е единствената криза. Очаквам да получа целия ви товар от дървесина. Търговският министър ще уреди с вас въпроса за заплащането, както и за подновяването на търговските връзки между скитниците и илдирийците.
Двамата разбраха, че това е и подкана да си вървят, и се надигнаха. Срещата беше приключила. Изглежда, този път начинанието им щеше да се окаже успешно — освен ако хидрогите не изгасяха и останалите звезди в илдирийското небе.
Тогава и цялото налично екти в Спиралния ръкав нямаше да им помогне.
70.
Магът-император Джора’х
След като скитниците си тръгнаха, Джора’х взе парчето дърво, което му бяха донесли, и се прибра в личните си покои.
Отвън неговата империя продължаваше да се пропуква и да се разпада. Не можеше да забрави предателството на кликиските роботи, хидрогските атаки срещу Хрел-оро, а сега и умиращото слънце на Дурис-Б. Трябваше да намери решения за толкова много нетърпящи отлагане проблеми. Необходимо му беше да остане сам и да обмисли всичко внимателно.
Най-тежко от всичко преживяваше, разбира се, бунта на Хирилка. В Хоризонтния куп се бе появил облак от пустота — и бързо се разрастваше, поглъщаше неговата тизм-мрежа, все повече хора се изплъзваха от нея. А след като губернаторът на Добро дойде с предупреждение за онова, което става, Джора’х престана да чака завръщането на трите разузнавателни кораба. Беше изпратил екипажите им — също както и манипулата на Зан’нх — право във вихрушката от пустота. Неколцина бегълци, измъкнали се от лапите на Руса’х на Дзелурия, Алтурас и Шонор, само потвърдиха най-лошите му опасения.
Джора’х проклинаше Руса’х и най-вече Тор’х за този безумен метеж точно сега, когато Илдирийската империя се изправяше пред много по-опасен противник в лицето на хидрогите. Кое беше по-важно — гражданската война… или изтребването на цялата илдирийска раса?
Но той вече беше готов. Тал О’нх бе призовал всички манипули, изпратени да патрулират из илдирийските колонии, бе събрал нови кохорти бойни кораби, изоставили на произвола на съдбата илдирийски светове, в случай че хидрогите се появят отново.
В този момент губернаторът на Добро би трябвало да е вече на път за Хирилка, за да съобщи отговора си на Руса’х. Джора’х и Удру’х бяха обсъдили всички възможни стратегии, преди да решат как да постъпят. Всъщност накрая се спряха на едно от предложенията на Удру’х. Идеята му беше невъзможна, дори глупава, и вероятността да успеят бе направо нищожна. Но доколкото бяха в състояние да преценят, другата възможна тактика би довела до загубата на хиляди невинни, може би дори милиони.
Ако се стигнеше до това, магът-император вече бе решил да спре разпространението на това раково образувание из тизма. Тал О’нх щеше да нареди на корабите си да направят онова, което трябва да се направи. Братоубийствена война. Но дори и да смажеше бунтовниците от Хирилка с огромната си мощ, дали илдирийската раса щеше да преживее подобна смъртоносна душевна рана? Трябваше да открие друга възможност.