Джес излезе на повърхността и заплува към ледения бряг, към куполовидните постройки, бараките и складовите помещения. Заплува към дома.
Обикновено тук работеха стотина скитници, повечето свързани по един или друг начин с клана Тамблин. Не бяха строго профилирани на монтьори, строители, майстори, пилоти, копачи, чистачи или готвачи — всеки знаеше по няколко занаята.
Джес се усмихна, докато излизаше на твърдия леден шелф, заобикалящ студеното подземно море. Бе израсъл тук, на този захлупен свят с покрив от изкуствена слънчева светлина. Когато на дванайсет най-сетне придружи баща си до Рандеву, остана потресен от просторите и тълпите там. Тогава за първи път срещна Ческа, съвсем за кратко — тя учеше при старата говорителка Окая.
Джес разпери ръце: наслаждаваше се на атмосферата, водата и познатите простори на Плумас. Капки от праисторическия океан се търкулнаха от него и замръзнаха на миниатюрни топченца на земята. От косата му се вдигаше пара — енергията на тялото му го изсушаваше.
Откъм бараките се приближиха трима от чичовците му — Кейлъб не беше с тях. Уин, Торин и Ендрю не можеха да повярват на очите си.
— Джес! Джес, ти ли си?
Близнаците се спогледаха. Ендрю, най-мълчаливият, въздъхна щастливо.
— Ах, момче, колко се радвам да те видя… въпреки че, както чух, вече не си съвсем човек.
Джес се усмихна, вече свикваше с подобна реакция.
— Отвътре съм си същият.
Уин се почеса по брадата.
— Шиз, Джес, пристигаш тук с някакъв странен воден мехур, а после се разхождаш на повърхността без скафандър! След това минаваш през половинкилометров слой лед и се приземяваш тук, без даже да ти настръхне кожата или да ти се разроши косата.
— Мда, не изглежда кой знае колко човешко — присъедини се брат му Торин.
— На мен също — каза Ендрю, който отговаряше за финансите и счетоводството в мините. — Следяхме те с камерите на кладенците.
— Е, може малко да съм се поизфукал — засмя се Джес. — Венталите ми позволяват да прави такива неща, въпреки че отстрани изглежда странно.
Уин и Торин се спогледаха озадачено, после седнаха право на леда. Термоизолиращите костюми им позволяваха да се чувстват удобно, въпреки че Уин по навик мърдаше пръсти, за да раздвижва кръвообращението. От къщичките наизлязоха още любопитни миньори, заинтригувани да видят единствения оцелял син на Брам Тамблин.
— Някакви вести от Тасия? — попита Джес.
— Не. Кой знае как са й промили мозъка зевесетата — рече Уин. — Надявахме се ти да знаеш нещо.
— Напоследък не се виждам с много хора.
Ендрю влезе в бараката и донесе термос чай и четири чаши. Носеше си и сгъваемо столче. Седна — близнаците се преструваха, че им е удобно на леда — наля димящ чай и протегна едната чаша на Джес.
— Вместо да стоиш и да ни се хилиш, по-добре разкажи какво стана с теб. Ето, пийни си горещ чай.
Джес не докосна чашата.
— Няма нужда, чичо Ендрю.
— Имаме и нещо по-силничко, ако предпочиташ — предложи Торин. — Сами си го дестилираме.
— Ще ви разкажа какво стана с мен. Но за другото… венталите ми осигуряват всичко, от което имам нужда. — И разказа накратко как бе отсял вентали от водните молекули, разсеяни из мъглявината, как бе започнал да общува с тях, как ги бе заселил на пусти, покрити с океани светове, как хидрогите бяха унищожили кораба му над един от тези океани, а венталите бяха проникнали в клетките му и го бяха запазили жив, като междувременно го бяха променили изцяло.
Уин въздъхна и от ноздрите му блъвна облак пара.
— Джес, тези свръхестествени вентали, дето ги държиш в себе си — и ги разнасяш из световете — не съм сигурен дали ги искаме тук. Не ме е грижа дали ги смяташ за живи същества, за призраци или каквото са там.
— Те са врагове на хидрогите — посочи Ендрю.
Торин обаче също изглеждаше обезпокоен.
— И така да е, тук се опитваме да си изкарваме прехраната.
— Не се безпокойте — каза Джес. — Няма да позволя водните мини да бъдат изложени на риск. Венталите се съгласиха да не заселват светове, обитавани от други същества. Те ме промениха коренно, по същия начин, по който световната гора променя зелените жреци. Заредиха ме с тяхната енергия, за да ми спасят живота, въпреки че аз бях единственият, който тогава знаеше за съществуването им. Тук, на Плумас, те ще стоят настрана, също както правят световните дървета на Терок.
— Какво общо имат с това световните дървета?
— Верданите са първични създания, също като венталите, фероуите и хидрогите. Не мога да ви обясня почти нищо за тази невероятна война, която продължава от хиляди години. — Той поклати глава. — Но също като световните дървета, венталите са били на път да бъдат изтребени. Хидрогите за известно време се били прибрали в сърцевината на газовите планети, а фероуите — в ядрата на звездите.