— Аз съм чичо на това момче — представи се той на полицаите. — Боя се, че той не е съвсем с всичкия си. Сигурно пак е спрял да си взема лекарствата. Поднасям ви извиненията си. Нашето семейство ще поеме разходите по задържането му.
Докато го извеждаше, го стискаше със стоманена хватка.
— Добре де, съжалявам — изхленчи Даниъл. — Научих си урока. Отведи ме в двореца. Признавам, че се радвам да те видя.
Пелидор го изгледа с нескрито съжаление.
— Едва ли ще си толкова радостен, когато се срещнеш с председателя Венцеслас.
76.
Съливан Голд
Хидрогите удариха Кронха 3 внезапно.
Бойни кълба изскачаха от облаците и оставяха дири в мъглата. Оръжията им издаваха сух пукот, като шляпането на огромни камшици. Още след първите изстрели целият облачен комбайн се разлюля заплашително.
Съливан включи уредбата, която бе свързана и с жилищните модули:
— Зная, че имате всички причини на света за изпадане в паника, но ви моля да не го правите. Подготвяли сме се многократно за тази ситуация. Нека всички се отправят към назначените им за евакуация места и да напуснат региона. Обявявам този облачен комбайн за изоставен.
Миньорите хукнаха към закотвените спасителни модули. Небето от едната страна внезапно се озари от експлозии. Съливан се мъчеше да се съсредоточи върху непосредствените си задачи.
Върна се при зеления жрец, който не беше напуснал мястото си на наблюдателната площадка.
— Зевесетата имат ли някакви кораби наблизо?
Жрецът изкрещя на фиданката, сякаш по такъв начин съобщението щеше да бъде предадено по-бързо, и запокити отчаяните си мисли през мрежата на световната гора към Теранския съюз и Земните въоръжени сили. След това се обърна към Съливан.
— Земните въоръжени сили ще пратят кораби незабавно. Но няма да пристигнат тук по-рано от ден-два.
— Страхотно. Благодарни сме за този жест, но дотогава всичко ще е приключило. — Той улови зеления жрец за ръката. — Колкер, ела, трябва да открием нашите модули. Обещах на Лидия да не поемам излишни рискове.
Зеленият жрец затича до него, притиснал към гърдите си саксията с фиданката.
Бойните кълба отново откриха огън и мината се разтресе. Нови експлозии разтърсиха долните палуби. Съливан нямаше представа за размера на разрушенията, но не се съмняваше, че хидрогите ще спрат едва когато целият комбайн изгори в атмосферата на газовата планета.
Преди двамата да стигнат края на палубата, се появиха две нови кълба и също откриха огън, и подпалиха една наполовина пълна с космическо гориво цистерна. Ударната вълна мигновено разруши два разположени в съседство стабилизиращи двигателя. Лишена от левитиращо поле, палубата изведнъж се наклони.
Колкер се препъна, падна и се хлъзна към ръба.
Без да мисли за собствената си безопасност, Съливан се хвърли да го спаси. Докато драскаше по металния под, Колкер изпусна саксията, тя се затъркаля, блъсна се в парапета и се строши… дръвчето се закачи за ръба.
— Не! — изкрещя жрецът и се метна след него.
Съливан се вкопчи с лявата си ръка в парапета. С дясната успя да улови зеления жрец за глезена.
Жрецът протягаше ръка, сякаш се опитваше да я издължи до неестествени размери. Фиданката се залюля, преметна се през ръба и изчезна в бездната. Падаше… и падаше…
Колкер не откъсваше очи от нея. В погледа му се четеше ужас, сякаш бе изгубил любимото си дете. Фиданката ставаше все по-малка и накрая се превърна в точица.
По някакъв начин хидрогите я забелязаха и едно от бойните кълба изстреля към нея огнен стълб и я изпепели. Бушуващите ветрове разнесоха останките й.
Съливан продължаваше да стиска Колкер за глезена, но жрецът сякаш дори не осъзнаваше какво става. Висеше, устата му бе застинала в беззвучен вик. Беше се откъснал напълно от световната гора.
Под облачния комбайн продължаваха да ехтят взривове. Нестабилният промишлен комплекс започна да се люлее като махало. Когато в един момент палубата се изравни, Съливан реши, че е настъпила подходяща възможност, и преди площадката да се наклони на другата страна, издърпа Колкер при себе си.
— Ей! Какво ти става? Трябва да изчезваме оттук!
— Но моето дръвче…
— Нищо не можеш да направиш. А и аз няма да ти позволя да останеш. — Дръпна жреца да стане и двамата се затичаха към командния център. Останалите членове на екипажа вече се товареха в модулите.
— По-бързо! — Съливан блъсна Колкер в люка, пъхна се след него и се приготви да го затвори. Огледа за миг хората в тясното помещение. — Всички ли са си по местата?