— В седми модул липсват трима — докладва един техник.
Табита Хък — не сваляше поглед от монитора пред себе си — докладва:
— В четвърти има двама повече.
— Тук пълно ли е? — попита Съливан.
— Местата са заети, но можем да приемем още дванадесет души, ако някой от другите модули се повреди.
— Не виждам никого на палубата, но за по-сигурно ще им дадем още трийсет секунди… — Поредната експлозия разтресе базата. — Предайте на другите да се изстрелват.
На теория организацията на евакуацията изглеждаше чудесна, но сега идваше ред на най-важния въпрос: щом модулите започнеха да излитат, дали хидрогите щяха да открият огън по тях?
Колкер седеше, изгърбил рамене, напълно смазан — зелен жрец без своето дърво.
— Вече никой няма да узнае какво е станало. Връзката прекъсна. Те ще мислят, че сме мъртви.
Съливан се опита да го окуражи:
— Колкер, мисля, че успя да изпратиш сигнала навреме. Но сега по-важното е ние да се измъкнем оттук. — Той си погледна часовника. — Времето изтече. Да потегляме.
Спасителният модул се отдели от базата. Около тях се виждаха и други модули — приличаха на носени от вятъра спори.
Стените на капсулата завибрираха — все по-силно и по-силно. Съливан погледна през илюминатора. Под тях хидрогите продължаваха да рушат останките на небесната мина.
— Изглежда, няма да ни преследват, Съливан — каза Табита. — Поне засега.
Докато спасителният модул набираше височина, Съливан успя да се ориентира сред океана от облаци и откри много по-големия илдирийски небесен град-мина. Хидрогите бяха подложили и него на ожесточена атака и от корпуса му вече се вдигаха пламъци и дим.
— Атакуват и илдирийците — извика Съливан. — Но те не са подготвени за евакуация! Ще измрат всички!
Зеленият жрец го погледна изплашено.
— Хроа’кс каза, че не могат да направят нищо.
— Така е: илдирийците се придържат към своите стари традиции. Не мислят в перспектива. — Съливан плъзна поглед по лицата на спътниците си. Вече беше взел решение, което — знаеше го много добре — Лидия изобщо нямаше да одобри. — Няма да позволя да загинат.
Всички го гледаха невярващо.
— Нали не си намислил да идеш там? — възкликна Табита.
— Всички ще идем. — Той се обърна към свързочния офицер. — Отвори канал до илдирийската небесна мина и провери дали ни чуват. Кажи на Хроа’кс, че тръгваме към тях. Ще спасим толкова илдирийци, колкото успеем. Все с нещо ще им помогнем.
Почудата на лицето на Колкер се смени с уважение.
— Но, Съливан… — почна Табита. — Не можем да поемем такъв риск.
— Нямаме избор, момиче!
77.
Тасия Тамблин
Генерал Ланиан прати директно електромагнитно послание от лунната база до шейсетте разбивача, събрани в астероидния пояс.
— Е, време е за шоу!
Благодарение на мигновената връзка, осъществена от зеления жрец Колкер, Земните въоръжени сили научиха за атаката на хидрогите срещу Кронха 3 още в мига, когато тя започна. Тасия, която също бе известена за това, си помисли, че за разлика от тях, Рос не бе имал възможност да повика помощ, когато хидрогите бяха унищожили Синята небесна мина…
А Ланиан продължаваше да нарежда усмихнато:
— Флотът разбивачи е окомплектован, зареден с гориво и готов за действие. Очаквахме някой да се появи и ето, че дрогите най-сетне го сториха. Ще е като трошене на яйца с чукове. Дойде моментът, който и шестимата очаквахте. Сега — на работа.
Тасия и другарите й козируваха, въпреки че сигналът от Ланиан бе пристигнал с почти едночасово забавяне. Докато останалите петима „куфари“ се готвеха за полет, Тасия изтича да повика ЕА.
Шейсетте разбивача бяха изстреляни след по-малко от час. Тасия си даваше сметка, че не могат да стигнат до газовия гигант, преди хидрогите да довършат зловещото си дело. Но спасяването на миньорите не бе първостепенна задача на тази операция.
Тъй като бе с най-висок чин, Тасия командваше цялата мисия — всеки от останалите „куфари“ отговаряше за по десет разбивача. Тя стоеше на мостика при своето мълчаливо компи. Въпреки че малкият слушател не би могъл да се мери по възможности с бойните компита, той й напомняше за дома и за безгрижното й детство. Бойните модели не се нуждаеха от персонално програмиране, не притежаваха и разговорни умения, но също щяха да изпълняват безпрекословно заповедите й, а сега само това имаше значение. ЕА обаче й оказваше и морална подкрепа, пък и беше развлечение в разговорите.
Бронираните бойни кораби започнаха да ускоряват над еклиптиката и да подготвят свръхсветлинните си космически двигатели. Кронха 3 бе разположена дълбоко в илдирийска територия, близо до столицата на чуждоземците. Тасия не бе обезпокоена от факта, че нахлуват в илдирийския космос — ако военната експедиция успееше, съмняваше се, че магът-император ще възрази. Ако ли пък флотът разбивачи изгубеше сражението, последствията нямаше да имат значение — поне за нея.