Продължаваха да получават сведения за атаката — до момента на прекъсване на телевръзката. Въпреки че бе функционирала по-малко от година, базата бе доставила значителни количества екти, достатъчни, за да се изплати двойно собствената й цена… но не и животът на екипажа. Миньорите на Ханзата разполагаха със системи за евакуиране — идентични с тези на разбивачите. Въпреки това Тасия не се съмняваше, че целият персонал е изгубен.
Както много небесни мини на скитниците…
Тя се обърна към компито.
— ЕА, помниш ли, когато отидохме на Голген? Как се измъкнахме от водните мини, за да можем да наминем при Рос на Синята небесна мина.
— Да, Тасия Тамблин, описанието го имаше във файла на дневника. Ти искрено се възхищаваше от брат си Рос.
— Така е. Но дрогите го убиха. Затова сега съм тук. — Тя потъна в мисли и спомени. След тази мисия, ако оцелееше, вероятно щяха дай върнат командването. И тогава смяташе да покаже на зевесетата как трябва да се води тази война.
Знаеше, че бойните компита не се нуждаят от пропаганда, но въпреки това гореше от желание да произнесе кратка вдъхновяваща реч. Ето защо се свърза с всички останали „куфари“ малко преди да включат космическите двигатели. Имаше съвсем малко време, колкото да произнесе едно кратко слово.
— Не бях добре дошла в Земните въоръжени сили, защото израснах сред скитници. Но имате ли представа колко скитнически небесни мини са унищожени от дрогите? Брат ми беше една от първите им жертви. Встъпих в редовете на ЗВС, за да си отмъстя. И тъй като съм както скитник, така и офицер от ЗВС, имам по-голямо право от всеки от вас да настоявам за възмездие. — Скръсти ръце на гърдите си. — Брат ми Джес участва в тази война, като прати десетина комети, притежаващи мощта на термоядрени бомби, към Голген. Не знам колко дроги са били унищожени, но предполагам, че не са били малко. Днес съм твърдо решена да продължа семейната традиция. Вие какво смятате? Готови ли сте да изтребвате хидрогите?
Петимата командири отговориха с ентусиазирани потвърждения. Тасия не очакваше да споменат нещо за произхода й и така и стана. Подкрепата им я увери, че каквито и провинения да са ги пратили тук, всеки от тях е добър командир. Тя се усмихна.
— Разполагаме с най-добрите оръжия в човешкия арсенал. Ние сме хората, на които бе поверена тази голяма отговорност. Сега, след като дрогите бяха сритани здравата на Кронха 3, съм дори малко изненадана, че имат смелостта да се появят тук. Но щом искат още бой, ще си го получат.
Даде команда за запалването на космическия двигател и погледна бойните компита на мостика. В пълен синхрон те включиха двигателите и насочиха разбивача към дълбините на космоса.
78.
Магът-император Джора’х
Битката между хидрогите и фероуите на Дурис-Б приключи осем дни, след като илдирийците за пръв път забелязаха междузвездния конфликт. Смъртно ранената жълта звезда премигна, сви се… и се смали до черно слънце. Ядрените й пламъци угаснаха.
Никога през всичките десет хиляди години илдирийска история не се бе случвало толкова епохално явление. Останаха само две звезди от тройното съзвездие — бялата звезда и червеното джудже. Обитателите на Миджистра не откъсваха ужасени погледи от небето.
— Осира’х да отпътува незабавно — нареди магът-император. Из цялата империя тизм-мрежата подаваше тревожни сигнали — лумваха в съзнанието му като пожари, избухващи в различни части на застрашена гора, ярки и болезнени изригвалия на паника.
Но след като в небето над Призматичния палат се появи мрачното петно, той забрави всички досегашни колебания, всички тревоги за малката си дъщеря и за особените й умения. Осира’х трябваше на всяка цена да установи контакт с хидрогите, преди да са унищожили цялата Илдирийска империя. Никой друг не беше способен на това след предателството на кликиските роботи.
По негова заповед предната вечер Язра’х бе натоварила херметичната капсула на един от седемте бойни лайнера, готови да откарат Осира’х до целта й. Малко след това тал О’нх бе докладвал, че кохортата му бойни кораби е приключила с подготовката и очаква нареждането на мага-император да полети към Хирилка. Всичко се случваше едновременно. Най-сетне.
Въоръжена с цял арсенал оръжия и придружавана от исикските си котки, Язра’х се появи в приемната зала на небесната сфера. Малката Осира’х, която едва й стигаше до раменете, я следваше по петите.