Осира’х спря пред подиума и мълчаливо зачака. Магът-император я гледаше, гърдите му се изпълниха с надежда. Предния ден, след като бе взел окончателно решение, бе поканил момичето да прекара един час с него на терасата на най-високата кула на Призматичния палат. Заедно се наслаждаваха на величието на Илдира, на изящните машини, които се рееха в небето над града. Той се опита дай обясни колко много е обичал майка й, но откри, че има неща, за които му е трудно да говори. Колкото и да му се стори странно, Осира’х не остана изненадана от това, което й каза. Джора’х се чудеше какво ли може да й е разказвал Удру’х за Нира. Нищо добро, сигурен бе в това.
Ако Осира’х оцелееше, ако успееше и се върнеше… той се закле да направи за нея всичко, което е по силите му. Но сега не беше време да мисли за това. С всеки час получаваше нови обезпокоителни вибрации от тизма и не биваше да отлага историческата мисия на дъщеря си към звездните останки край Дурис-Б. Преди обаче да изпрати Осира’х на нейното опасно пътешествие, в залата се появи вестоносец.
— Ваше величество, хидрогите са нападнали нашия облачен комбайн на Кронха 3. Току-що получихме отчаян сигнал за помощ от главния инженер Хроа’кс. Атаката е започнала съвсем скоро, но той не се съмнява, че мината ще бъде разрушена!
Джора’х се надигна от трона и се обърна към Язра’х и Осира’х:
— В такъв случай трябва да отидете там, вместо да се отправяте към мъртвата звезда. Длъжни сме да защитим нашия небесен град и след като хидрогите са решили да атакуват Кронха 3, ще ги срещнем там. — Сложи силните си ръце на раменете на момичето. — Осира’х, трябва да се добереш до врага, преди да ни е унищожил напълно. Доведи ми някой от тях, каквото и да ни струва. Искам да разговаряме, да потърсим възможност за мир.
Телохранители и чиновници наобиколиха Осира’х и я отведоха. Джора’х я изпрати с поглед — осъзнаваше, че възлага всичките си надежди на нея.
Беше ден на големи промени и забележителни събития. Пращате дъщеря си да изпълни предначертаното. Беше ударил часът да се разправи с Хирилка. Сега или никога. Вече бяха изгубили няколко свята. Стига толкова! Не биваше да продължава да толерира растящата слепота в тизма.
Днес също така изтичаше крайният срок на губернатора на Добро да се изправи пред Руса’х.
— Повикайте тал О’нх — заповяда Джора’х. — След час отлитаме за Добро. Да се надяваме, че губернаторът Удру’х е изпълнил своята част.
79.
Сели
Големът Бенето поведе Сели и Солимар по един широк път, прокаран от тежките машини на скитниците, за да изкарват повалените дървета. Сели беше уловила Солимар за ръка. Навлизаха все по-навътре в опустошената гора.
— Готов ли си за това, Солимар? — прошепна тя. — Каквото и да ти струва?
Без да спира, той каза:
— Да. Каквото и да ми струва. Сигурен съм, че световната гора си има причини, за да избере нас двамата.
— Аз те избрах, не световната гора — обади се Бенето. — Ти си най-подходящият и се надявам, че гората ще чуе посланието ти.
Сели погледна Солимар — той изглеждаше объркан. Бенето крачеше пред тях, дървесното му тяло наподобяваше причудливите създания от старите приказки, които й бяха чели зелените жреци.
Стигнаха една долчинка, където разрушенията бяха ужасни. Големът разпери ръце, сетне ги събра над главата си и сплете пръсти.
— Въпреки това, което виждате, тази долчинка е съхранила част от енергийните резерви на световната гора. Истинската мощ на верданите се процежда в непосредствена близост до повърхността. — Той се наведе към тях и ги изгледа втренчено. — Можете да ми помогнете да я източим.
Солимар смръщи вежди, сякаш не разбираше какво се очаква от него.
Сели бе още по-объркана.
— Не можеш ли да ни обясниш по-подробно? Не забравяй, аз не съм зелена жрица.
— Но пък си човек. Това е сила, от която се нуждаем. — Бенето отпусна ръце. — Накарайте дърветата да осъзнаят, че не са мъртви и че е глупаво да се предават.
— Но нали поискаха да отнесем фиданки на други светове? Това не показва ли, че не се предават? — попита Солимар.
— Отчасти — отвърна Бенето. — Но тук, на Терок, световната гора реши, че е победена. Тя знае, че хидрогите могат да се върнат всеки момент. Въпреки това старите дървета са запазили част от силата си. Трябва да ги убедите да я призоват. Не им позволявайте да се отказват.
— И как да го направим? — попита Сели.
— Чрез дървесен танц.