Солимар и Сели погледнаха скептично голема. Бяха заобиколени от обгорели дървета и мирис на смърт.
— Наистина ли смяташ, че е толкова просто?
— Веднъж вече дърветата усетиха, че във вас се спотайва нещо. Можете да накарате верданите да си спомнят.
— Това някакъв ритуал ли е? — попита Солимар.
— Или се майтапиш? — добави Сели. — Да танцуваме на тези обгорели дънери?
— Да. Защото ще им демонстрирате силата на живота и вашата жизненост. — Бенето разпери ръце към повалените дървета. — Аз съм създание на световната гора и същевременно съм човек. Именно човекът в мен е в състояние да разбере какво е да си упорит и да не се предаваш. Помислете си сега за тях. Световните дървета са свързани с корени и чрез тях са приемали всичко, което се намира в земята. Те са силни и търпеливи, но са забравили как да се бият. Те се съпротивляват само на онова, което ги сполетява непосредствено. Пасивни са, за разлика от нас, хората. Докато хидрогите и фероуите се сражаваха, дърветата бяха сигурни, че ще бъдат унищожени. Те се предадоха тук, с надеждата да оцелеят другаде — чрез разпространяването на малки дръвчета на други светове.
Лицето на Сели се разведри.
— Но Рейналд не им позволи да се откажат! Спомням си как им крещеше, заедно с двама зелени жреци, докато не започнаха да се бият!
Бенето кимна.
— Рейналд накара верданите да се пресегнат до дълбините на силата си, дълбини, до които не бяха стигали. Нашият брат ги принуди да вземат активна роля в отбраната. Въпреки че сражението доведе до ужасяващи загуби на Терок, хидрогите бяха прогонени и световната гора все още е жива.
— Той протегна изцапаните си с пепел ръце към Сели и Солимар. — Сега искам от вас да направите същото. Тези обгорели и осакатени дървета осъзнават, че хидрогите ще се върнат, за да довършат започнатото. Но вече са спокойни, защото разпространението на фиданките започна. Ние обаче не бива да им позволяваме да изоставят Терок.
— Така е, дори безнадеждната кауза е кауза — каза Сели.
— По-добре да се биеш, отколкото да се предадеш.
— Именно. Направете това, което направи Рейналд — покажете им силата на човешката радост, упоритост и настойчивост. Верданите знаят за тези неща, защото са съхранени дълбоко в съзнанието им, но мисля, че не ги разбират.
Солимар погледна обгорелите клони и дънери.
— И дървесният танц може да им помогне?
— Верданите го възприемат по различен начин. През всички тези години между тях и хората на Терок се е създала връзка — дори с хората, които не са зелени жреци. Връзката с нашето семейство например е много силна. Ето защо сестра ни Сарейн бе така потресена от случилото се тук, въпреки че не смяташе да остане. И затова брат ни Рейналд успя да прати толкова силно послание на гората чрез двамата зелени жреци. Сега ти, Солимар, и ти, Сели, трябва да помогнете на дърветата. Вашият дървесен танц ще провокира отговор, ще пробуди задрямалите сили и енергии на гората, ще накара силата да поеме нагоре през корените.
— Прилича ми на магия — прошепна Сели.
— Силата я има, повярвайте ми. Верданите са придали на телата си формите на гигантски дървета и ще го направят отново, когато му дойде времето. — В гласа на Бенето се доловиха тревожни нотки. — Вдъхновете ги. Накарайте ги да разберат, че не бива да чакат векове, за да се възстановяват с прекалено спокойното си темпо. Необходими са ни сега, преди да се появят хидрогите.
— Съгласна съм — каза Сели и пристъпи към един обгорен дънер. — Да започваме.
Впи пръсти в овъглената кора и я отчупи — и отдолу се появи живо дърво. Още щом го докосна с пръсти, почувства прилива на мъзга вътре, на кръвта на земята. Корените му се спускаха надълбоко, свързваха се с корените на други дървета и създаваха огромна мрежа, която се простираше на всички континенти. Това ли бе, което усещаха непрестанно зелените жреци?
Бенето остана неподвижен като дърво, пръстите на краката му постепенно се заровиха в меката земя и изчезнаха вътре.
— След хидрогската атака световната гора се зарови надълбоко, там, където запасите й от енергия ще са на сигурно място — обясни дървесният голем. — Въпреки това гората откликна с изблик на радост на вашия дървесен танц, когато го изиграхте, без да знаете, че някой ви наблюдава. Опитайте се да предизвикате подобен отговор и сега, а аз ще съм тук и ще се постарая да ви помагам. Ще използвам човешкото си съзнание, за да обясня на верданите това, което трябва да знаят.
Въпреки че всичко наоколо бе обгорено, Сели усещаше с пръстите си, че в други части на гората животът се пробужда. Ала тези усещания идеха от много далече, от изолирани потайни кътчета.