— Смъртна присъда? — БиБоб се ококори.
Рлинда зяпна. Служебният защитник само кимна безразлично.
— Дезертьорството по време на война винаги се е наказвало със смъртна присъда. — Генералът продължи със заплашителен тон: — Можеш само да се надяваш, че миналите ти заслуги, както и спасяването на двамата оцелели на Корибус, ще бъдат взети предвид като смекчаващи вината обстоятелства. Съобразно общественото мнение крал Питър би могъл да замени наказанието ти с принудителна военна повинност на някоя индустриална планета. — Генералът се усмихна. — Ако бъде така великодушен.
83.
Губернаторът на Добро Удру’х
За да спаси планетата си от разрушение, губернаторът на Добро бе обещал да отиде лично на Хирилка. Сега, като сипещ се между пръстите пясък, времето изтичаше.
Удру’х трябваше да се изправи сам срещу безумния си брат и да изпълни онова, което бе замислено. Магът-император нямаше да може да му помогне. Руса’х вече бе убил своя заместник и очевидно поне двама от братята на Пери’х. Ето защо Удру’х трябваше да подготви много внимателно всичките си действия. Трябваше да излъже, да запази твърда позиция и… да намери начин да оцелее.
Знаеше какво очаква от него магът-император и сега, докато се приближаваше към Хирилка, се чувстваше като човек, който пропада в дълбока пропаст. Нямаше никакъв начин обаче да промени нищо.
Няколко бойни лайнера обкръжиха кораба му като глутница свирепи хищници. Удру’х се ядоса и реши, че не бива да го скрива, така че лично изпрати първото съобщение:
— Какви са тези кораби? Брат ми ме очаква.
Отговори септарът в челния боен лайнер:
— Имам заповеди да ви прехвърля на този кораб, за да изчакате пристигането на император Руса’х.
— Не съм ли добре дошъл на Хирилка?
— Не. Само на борда на този кораб. Такива са заповедите ми. — И добави смразяващо: — Манипулата току-що се върна от Алтурас и Шонор, които се присъединиха към нашата свещена кауза. Корабите ни са готови за незабавно отлитане за Добро — ако, разбира се, се наложи.
Удру’х си пое дъх, за да прикрие тревогата си.
— Добре. За мен ще е чест да очаквам брат си на вашия кораб.
Удру’х веднага почувства, че се отнасят с него като със слуга. Бунтовните офицери го гледаха с нескрито подозрение, сякаш се съмняваха в лоялността му — за което естествено бяха прави. Тези войници бяха напълно разделени от тизма, който усещаше той, и това правеше умовете им недостъпни.
Натикаха го безцеремонно в една каюта и му казаха:
— Докато чакате императора, можете да обсъдите положението си с този тук. Той ще ви обясни какви са последствията в случай, че откажете да ни сътрудничите.
Удру’х с изненада откри, че в каютата е адар Зан’нх. Изглеждаше отчаян, в зачервените му очи се усещаше намек за лудост, сякаш губеше битката със собствената си изолация. Удру’х можеше да го разбере — той също вече чувстваше първите ефекти от обгръщащата го пълна тишина, но пък благодарение на самотните си пътувания до пленената зелена жрица Нира на нейния изолиран остров имаше известен опит.
Адарът присви подозрително очи, сякаш подозираше, че това е поредната измама. Губернаторът на Добро заговори пръв:
— Не, не съм се съгласил да се присъединя към тях — поне засега.
— И защо трябва да ти вярвам?
— Аз съм ти чичо. Ако те лъжа, няма ли да го усетиш чрез тизма?
В очите на Зан’нх блеснаха гневни пламъчета.
— Никога не бях мислил, че губернатор може да лъже и да мами мага-император — но ето, че Руса’х го направи. Не зная в какво да вярвам.
— Казах ти — още не съм им дал отговора си.
— Нима си склонен да обмисляш предателството спрямо мага-император? — Зан’нх го погледна възмутено, като пленено животно, готово да атакува дори в клетката. — Дори само мисълта за това е предателство.
Удру’х бе невъзмутим.
— Престолонаследникът Тор’х ми изнесе пространна лекция, когато пристигна на Добро с бойните си лайнери. — Той се намръщи. — Трябва да призная, че не беше много убедителен, макар да положи големи усилия.
Зан’нх отмести поглед, засрамен, че бе предал манипулата си. Накрая каза:
— След като ме държаха известно време на повърхността, ме върнаха на борда на моя флагман. Бях безсилен свидетел на това как губернаторът напада илдирийски колонии и заповядва да убият собствените му братя и племенници.
— А какво направи екипажът ти?
— С шайинга губернаторът ги постави под свое влияние. Те вече не са отговорни за действията си.
— Очевидно нито ти, нито аз можем да бъдем третирани по този начин. Затова очакват от нас да се присъединим доброволно.