Първите преследвачи откриха огън срещу совалката на Тор’х, но ракетите им пропуснаха целта.
Зан’нх смръщи замислено вежди. Най-сетне бе получил някакво достоверно обяснение. Губернатор Руса’х бе с помътен разсъдък след травмата на главата по време на хидрогската атака срещу Хирилка. Но му беше трудно да повярва, че Тор’х, избраният от мага-император наследник, би се обърнал доброволно срещу Илдирийската империя.
— Добре, Тор’х. Ще те приемем на борда на лайнера.
— Адаре, изстреляха още един кораб от околностите на двореца — обади се операторът. — По-голям, вероятно кралска совалка.
— С какви оръжия е оборудван?
— Проверявам…
Свързочният офицер вдигна изненадано глава.
— Адаре! Губернаторът на Хирилка настоява да се срещне с вас на борда на флагмана!
Губернаторът на Хирилка пращаше изображението си от кралската совалка.
— Адар Зан’нх, ето че се отзовах на призива на брат ми. — Доскоро пухкавият и закръглен Руса’х изглеждаше отслабнал и твърд като закалено желязо. — Не е необходимо да отправяте подобни заплахи. Ние всички сме илдирийци, нали?
— И ще дойдете доброволно на борда? — попита изненадано Зан’нх.
— Мой дълг е да служа на Илдирийската империя.
— Вие убихте престолонаследника Пери’х и се опитахте да убиете мага-император. Току-що видяхме да стреляте по Тор’х. Странни начини да докажете лоялността си, не мислите ли?
Руса’х изглеждаше спокоен и невъзмутим.
— Дайте ми възможност да ви обясня всичко и ще ме разберете.
Тор’х се намеси в разговора с трескав глас:
— Отказвам да съм на един и същи кораб с този безумец. Братко, насочи ме към друг кораб. Осигури ми безопасност!
— Ще бъдеш в безопасност. — Зан’нх помисли малко, после се свърза с кул Фан’нх. — Тор’х да се качи на твоя кораб. Ще ги държим разделени, ако това е от полза за нашата мисия. Оставям на маг-императора да решава съдбата им, когато се върнем на Илдира. Работата ни е да ги доставим там, за да ги съдят.
— Вие ли ще оглавите посрещането, адаре? — попита офицерът по протокола.
— Не. Това би означавало да му окажа твърде голяма чест. Ще остана тук. Чичо ми е извършил немислими престъпления. Бих искал да бъде изолиран с оглед странното поведение на престолонаследника.
Кралската совалка влезе без никакви инциденти в главния хангар на кораба. Войници и церемониална гвардия придружаваха протоколните офицери, които бързаха да приемат капитулацията на губернатора на Хирилка. Тежките врати на хангара се затръшнаха.
Зан’нх наблюдаваше всичко това на един малък екран в командното ядро. Седемдесет членове на комисията по посрещането се бяха изпънали в идеално подравнени редици пред богато украсената кралска совалка. Протоколният офицер изкомандва всички да застанат мирно.
Три от вратите на совалката се отвориха.
— За посрещане на губернатора… — провикна се протоколният офицер.
И внезапно от вратите наизскачаха въоръжени бунтовници от Хирилка.
Зан’нх изкрещя предупреждение в уредбата, но беше късно — нападателите откриха огън с енергийни оръжия и парализиращите лъчи заповаляха посрещачите, които не бяха успели да се прикрият. Телата им тупваха тежко на пода като чували с пясък.
От командното ядро Зан’нх продължаваше да крещи:
— Изпратете още войници! Подкрепление за хангара — веднага!
Бунтовниците продължаваха да изскачат в хангара, вече бяха стотина, всичките въоръжени.
Най-сетне се появиха и красивите компаньонки на Руса’х — държаха се със спокойната увереност на ветерани. Бяха препасали дълги ножове върху изящните си талии, носеха и енергийни оръжия. Присвили очи, две от жените простреляха протоколния офицер и той рухна на пода.
Във вихъра на боя от кралската совалка изскочиха група свещеници. Носеха подвижен какавиден трон, почти същия като трона на мага-император. Седнал на трона и наведен напред, Руса’х оглеждаше касапницата с доволна усмивка.
Стрелбата в хангара продължи още малко — бунтовниците от Хирилка бързо надвиха екипажа и взеха оцелелите в плен. Две от компаньонките изтичаха при вратите, преди да пристигнат подкрепленията на Зан’нх, затвориха ги, кодираха пултовете и после ги разбиха, за да блокират всякакъв достъп.
Едва сега губернаторът на Хирилка се извърна към екрана, откъдето Зан’нх следеше всички техни действия, и каза спокойно:
— Адаре, само парализирахме хората ти. Но ако не ми предадеш кораба, ще започна да ги убивам.
6.
Престолонаследникът Тор’х
След като товарният кораб се скачи с бойния лайнер, Тор’х се помъчи да си придаде спокоен и невъзмутим вид и излезе, придружаван от седем лични телохранители.