— Няма да се измъкнем живи — подкрепи я Колкер.
Съливан стисна устни.
— Сега е моментът за някоя гениална идея, ако някой има такава. — И тъй като никой не отговори, продължи: — Добре, няма смисъл да чакаме зевесетата, нямаме и достатъчно гориво, за да се придвижим сами. Но има едно място, където можем да отидем. — Той млъкна за момент. — Ако се насочим по прав курс и използваме горивото разумно, можем да се доберем до Илдира.
85.
Генерал Кърт Ланиан
За генерал Ланиан бе достатъчно да хвърли един-единствен поглед на Стромо, за да си направи нужните заключения. И въздъхна.
— Имаме проблем, сър — почна адмиралът. — Уликите, събрани на Корибус, са крайно обезпокоителни. Моите техници твърдят, че наистина са използвани оръжия на Земните въоръжени сили. Открихме следи от опорни конструкции на дреднаут и няколко манти.
Ланиан се надигна, въпреки че изобщо не се чувстваше по-уверено прав.
— Но откъде са се взели? Настоях всички адмирали да проверят наличните кораби. Няма нито един изчезнал. Не можем да не забележим липсата на шест бойни кораба!
— Така е, сър. Но… — Стромо го запозна с идеята си за изчезналите на Голген кораби. — Всичките бяха управлявани от бойни компита, точно както ги описва онова момиче. Може да са убили човешките си командири и да са се обърнали срещу нас.
— Адмирале, имате ли представа за броя на всички бойни компита, разположени на нашите кораби?
Стромо пребледня.
— Да, генерале. Имам.
И изведнъж си спомни параноичните предупреждения на крал Питър за прекомерната употреба на кликиска технология и на новите бойни компита. Ханзата и Земните въоръжени сили не им бяха обърнали внимание.
— Генерале, а как стои въпросът с шейсетте разбивача, които току-що пратихме на Кронха 3? Тези кораби са пълни с бойни компита и ги командват само няколко души. Ако компитата наистина са заплаха, не е ли по-добре да ги върнем?
— И да прекратим единствената ни ефикасна атака срещу хидрогите? Не смятам! Освен това няма да успеем да се свържем с тях навреме.
Разговорът им бе прекъснат от появилия се на вратата адютант.
— Съжалявам, генерале. Спешно съобщение от Ларс Рурик Свендсен.
— Главният инженер? — След загадъчното изчезване на Хауард Палаву на шведския инженер бе възложено да ръководи производството на компита на Земята. — Какво иска, по дяволите?
Адютантът натисна едно копче и на екрана се появи разтревоженото лице на инженера.
— Генерал Ланиан, как сте? Мина доста време, откакто разговаряхме за после…
— Какво има, Свендсен? Прекъсвате важна среща.
— Генерале, не зная какво означава това, но се отнася за нашите… кликиски роботи.
— Какво имате предвид? — попита Ланиан. Имаше чувството, че в стомаха му е заседнал айсберг.
— Ами… те изчезнаха сър. Просто ги няма. Всички, които използвахме, за да наглеждат производствените линии. Накарах да претършуват навсякъде, но не открихме и следа от тях. Няма нито един робот.
— Добре, Свендсен, ще проверя това — отвърна генералът, като се мъчеше да скрие безпокойството си. — Благодаря, че ми съобщихте.
Докато Стромо продължаваше да дърдори, Ланиан прати съобщения до всички наблюдателни постове и информацията, която получи, го потресе.
— Свендсен не си измисля — въздъхна той. — Всички кликиски роботи са изчезнали. Председателят Венцеслас използва зелени жреци, за да се свърже с колониите, където използват кликиска технология. И там е същото: роботите са изчезнали.
— За щастие те са само… няколкостотин, нали? — каза Стромо.
Ланиан не отговори, гледаше през панорамния прозорец. Имаше лошо предчувствие. Нещо ставаше под носа му, а той изобщо не знаеше какво. Накрая, макар и неохотно, реши, че няма друг избор, и изпрати предупреждение до всички кораби на Земните въоръжени сили — макар че без помощта на зелените жреци то щеше да стигне до тях прекалено късно.
86.
Патрик Фицпатрик III
На Оскивъл пленниците продължаваха да изпълняват възложените им задачи, без да престават да търсят начини за бягство. Произвеждаха различни компоненти за скитническите кораби. Вече бяха завършили един кораб и в момента приключваха работата по втори.
Вместо да изследва останките от хидрогския кораб, чудатият скитнически инженер бе натъпкал няколко товарни съда със странни прибори с размерите и формата на изтривалки за крака, а след това бе отпътувал за Терок, за да даде ход на някаква друга своя налудничава идея. Междувременно затворниците работеха, без да се оплакват, рамо до рамо с бойните компита.