Докато изтощеният паметител се вмъкваше в кораба, се чу застрашително тракане. Пет тежки робота кацнаха пред вратите на хангара, сгънаха крилата си и пристъпиха напред, разгънали ръце.
Антон се шмугна след паметителя и се огледа, търсеше трескаво контролното табло на люка. Докато го намери и натисне бутона, първият робот бе вече при люка. За щастие той вече се затваряше.
Вао’сх рухна в едно от креслата. Антон плъзна поглед по приборите и светлините на контролното табло. Всички илдирийски букви, които бе изучавал толкова внимателно, изведнъж се изпариха от ума му. Не можеше да прочете нито едно обозначение. Затвори очи и си пое дълбоко дъх. Трябваше да се съсредоточи.
Роботите блъскаха по металния люк. Още четири кацнаха при вратите на хангара.
Антон знаеше, че ако не успее да вдигне совалката навреме, кликиските роботи ще намерят начин да пробият корпуса.
Вао’сх полагаше отчаяни усилия да се овладее. Наведе се над контролното табло и посочи няколко бутона.
— Ето… тези.
Антон реши, че с тях се задейства главният двигател. Занатиска ги и от соплата бликнаха пламъци. Една от машините полетя назад, напълно обгорена.
— Чудесно! — засмя се Антон. — Един по-малко. Остават само още няколкостотин.
Погледна индикаторите и когато достигнаха нужните стойности, мина към следващия цикъл. Отвън кликиските роботи се бяха вкопчили в подпорите. Корабът се разлюля.
— Тръгваме. — Антон натисна главния бутон и корабът се раздруса. Двигателите изреваха и совалката най-сетне се отдели от земята и започна да набира височина. Понесе се ниско над пода на хангара, поваляше изпречилите се на пътя й кликиски роботи, които се опитваха да затворят изхода към небето на Марата.
Един от роботите бе увиснал на подпората. Антон излетя от хангара и продължи да набира скорост, роботът се поклащаше под тях. Заради разредената атмосфера и неравномерната работа на двигателите целият кораб се тресеше. След малко ръката на робота се откъсна и той полетя надолу, и се разби на парчета на земята.
Антон се отпусна в креслото.
— Измъкнахме се, Вао’сх! Успяхме!
Стрелнаха се през яркото дневно небе, излязоха от атмосферата и продължиха в космоса. Антон се надяваше, че все някак ще се справи.
Погледна паметителя. Вао’сх не изглеждаше добре. Лицето му бе посивяло, той трепереше и хлипаше.
— Да, избягахме им — прошепна той. — Но аз съм сам. Съвсем сам. Никой илдириец, който се е изправял пред подобна самота, не е оцелявал. — Той затвори очи. — Не зная колко ще издържа.
88.
Нико Чан Тайлар
На Нико му бяха необходими само пет дни, за да открие местонахождението на говорителката Перони. Тя беше пратила съобщение от Йон 12 и скитническата система за слухове и послания го бе разпространила.
Още вторият търговец, когото срещна при случайните си спирания, му каза къде може да открие говорителката. В замяна на това поиска да се разпространи новината, че скитниците могат отново да докарат небесните си мини на Голген, който венталите бяха прочистили от хидрогите. Нико нямаше да се изненада, ако там вече се бяха разположили една-две бази.
Сега, докато „Водолей“ прекосяваше тъмните покрайнини на системата на Йон, той изпрати повикване до миньорите и заселниците, но не получи никакъв отговор.
— Ей? Чувате ли ме? Търся говорителката Перони.
За негова изненада базата излъчваше неестествено много топлина. Странни изригвалия заглушаваха информационния спектър, но на честоти, които скитниците използваха рядко. Той преглътна измъчено. Ами ако и тук се бяха появили зевесетата?
Описа широк кръг, спусна се към базата и видя, че е заобиколена от причудливи геометрични светлини. Нагласи увеличителите и не повярва на очите си. Никога не бе идвал тук, но му се струваше, че нещо не е наред.
Предпазливостта го накара да поддържа радиомълчание. В базата цареше трескава активност, но той не можеше да разбере каква е целта й. Запревключва на различни дължини на вълните и установи, че досега е засякъл само върха на айсберга — в инфрачервената част бе истинска буря. Стълбове нагорещени газове се издигаха към небето. Малкият реактор, стандартна скитническа конструкция за изолирани аванпостове, бе натоварен над крайния си предел.
Всички жилищни постройки, изстрелващи установки и транслационни кули бяха демонтирани и сглобени отново по странен начин. Той дори забеляза останките на няколко скитнически товарни кораба. Двигателите бяха изтръгнати и вградени в пет конструкции с неразгадаемо предназначение. Приличаха на огромни кораби.