Братята Тамблин им разказаха удивителната история за завръщането на Джес и за това как преминал право през ледените слоеве и измъкнал тялото на майка си. Ден настръхна, когато чу, че Джес отлетял да спасява Ческа, изпаднала в беда на Йон 12, но братята не знаеха много подробности.
— Той не ни обясни почти нищо. Просто замина спешно. Каза, че отивал да я измъкне.
Това бяха първите новини за дъщеря му след разрушаването на Рандеву и той изпитваше безпокойство, че тя може да е в опасност. Със своите необясними сили Джес бе може би единственият, който би могъл дай помогне. Ден знаеше, че младият мъж я обича…
Погледна чашата в ръката си. Братята Тамблин дестилираха собствен алкохол, като го разреждаха с тукашна вода и добавяха различни съставки, за да се получи уиски или джин. Ден не намираше крайния резултат за особено добър, но нали беше гост. Докато се намираше тук, в безопасност и сред приятели, нямаше нищо лошо да се поотпусне в компанията на Кейлъб, Ендрю, Уин и Торин. В края на краищата трябваше да решават различни важни въпроси.
Ден и Кейлъб описаха онова, което бе останало след разрушаването на Ураганово депо. Всички се питаха каква ли е съдбата на пленниците.
— Голямата гъска наистина ли вярва, че ще превием гърбове и ще се предадем? — попита Торин, докато пълнеше чашата на Ден. После се изплю върху леда и храчката му замръзна мигновено.
— Не мисля, че председателят осъзнава с какво се захваща — рече Кейлъб, размърда устни също да се изплюе, но в последния миг се отказа. — Не биваше да предизвиква скитниците!
— Клановете ще оцелеят — продължи Ендрю. — Вие вече направихте първите стъпки с Ирека. Ще има много други далечни колонии, които с радост ще търгуват с нас.
— Голямата гъска ще подгони и тях — възрази Ден. — Обикновените хорица винаги страдат. Зевесетата ще се нахвърлят върху всеки, когото спипат да търгува с нас.
— Положението стана нетърпимо.
Уин се изплю на същото място, където бе плюл близнакът му.
— Ранд Соренгаард в края на краищата се оказа прав. Трябваше да го последваме, вместо да се опитваме по цивилизовани начини.
— Цивилизовани? Шегуваш се. Зевесетата са по-лоши и от него. А го наричаха пират. Ха!
— Генерал Ланиан постъпи доста смело, когато екзекутира Ранд в името на мира из цялата Ханза — а след това прибягна до същата тактика — подметна унило Ден.
— Аз пък казвам, че Ранд Соренгаард беше революционер. — Торин се поклати на мястото си. — Той беше пророк, а не пират. Виждаше неща, които повечето от нас отказваха да приемат.
— Човек, изпреварил времето си! Трябва да го запомним като борец за свобода, независим водач, бунтуващ се срещу потисничеството на Голямата гъска.
Въпреки че температурата си оставаше сковаваща, Ден почувства приятна топлина и се отпусна. Понечи да довърши чашата, но по някакъв начин тя отново бе пълна догоре.
— След случилото се на Рандеву моята Ческа посъветва скитниците да се разпръснат и да се скрият. Но може би трябва да направим още една стъпка в тази посока, да последваме примера на Соренгаард и да се обявим за свободни бойци.
Близнаците го погледнаха. Кейлъб и Ендрю, изглежда, не бяха схванали какво иска да каже и Ден продължи малко завалено:
— Имаме кораби. Знаем как да се крием и сме достатъчно бързи. Освен това видяхме какво направиха зевесетата на Ураганово депо и с кораба на Камаров…
Кейлъб вдигна чаша.
— Да пием за Камаров. — Всички пиха.
На Ден му бяха необходими няколко секунди, преди да си спомни за какво бе говорил и да продължи.
— Какво ще кажете, ако сега ние вдигнем шумотевица? Да ударим, където не ни чакат и да си върнем на Голямата гъска за всичко, което ни причини.
Братя Тамблин се засмяха.
— Ще е страхотно!
— И аз така смятам. Пък и вече сме извън закона. Ще станем пирати. Звучи някак порядъчно.
Ден се ухили.
— Да решим тогава откъде ще започнем. — Погледна надолу и установи, че чашата му е празна, но пък братята Тамблин бяха готови да я напълнят отново.
В плановете им нямаше голяма доза разум, но онова, което не достигаше в логика, бяха готови да наваксат с ентусиазъм.
104.
Рлинда Кет
Още много часове „Ненаситно любопитство“ се носеше из пространството на крачка пред корабите на зевесетата. Рлинда следваше криволичещ маршрут, та преследвачите да не могат да я проследят. Като се имаха предвид текущите проблеми на Ханзата, тя се съмняваше, че военните ще отделят големи сили, за да се занимават с един дребен кораб.
Но от друга страна, не биваше да забравя генерал Ланиан.