— Изгубих битката още преди първия изстрел. — Тя стисна зъби. Не бяха ударили нито едно бойно кълбо.
И защо всички илдирийски кораби си бяха тръгнали?
— Тук нещо намирисва. Дали пък няма тройна измама?
А над облаците на Кронха 3 се появиха нови кораби тежки и ъгловати, приличаха на отровни насекоми. Присъединиха се към по-малките съгледвачески кълба и после всички заедно доближиха разбивачите. Докато ъгловатите кораби се готвеха за скачване с разбивача на Тасия, бойните компита се втурнаха да посрещнат новите си господари.
Безпомощна и изолирана на мостика, Тасия съжали, че не носи поне пистолет, за да пръсне поне една хидрогска глава, колкото да задоволи жаждата си за мъст. Но нямаше смисъл. Съпротивата й би означавала сигурна смърт, както бе станало с останалите човешки командири. Или само отлагаше неизбежното? Пътеводната й звезда, изглежда, отново бе помръкнала.
Вратите на разбивача се разтвориха. Бойните компита се извърнаха бавно, сякаш заемаха почтителна поза. Тасия неволно отстъпи, когато видя на командния мостик да се качват трима кликиски роботи.
Черните машини извърнаха главите си към нея, спряха за миг, сякаш се опитваха да преценят дали ще им създава проблеми. Сетне един от тях заговори:
— Разбивачите няма да бъдат използвани срещу хидрогите. Вашите бойни компита сега са верни на нас.
110.
Дел Келъм
— По дяволите, компитата са полудели! — Дел Келъм не сваляше поглед от съобщенията, които се меняха с трескава бързина върху екрана. Непрестанно изникваха спешни въпроси, а времето не достигаше. — Дали някой не им е претоварил програмата? Шиз, направо не мога да повярвам! Мислех си, че мозъчните им кори са били изтрити, преди да ги използваме за работа.
— И това е точно така, Дел! — обади се един от помощниците му. — Напълно изтрити.
— Да бе, виждам.
В помещението дотича един от началниците на леярната, сякаш самият дявол го гонеше по петите.
— Дел, ново съобщение! Бойните компита претовариха леярна „Г“ и обезопасителната система изключи. Цялото съоръжение хвръкна във въздуха.
— Жертви?
— Десетимата работници успяха навреме да се прехвърлят в товарните капсули. Ако има загуби, те са сред бойните компита, които останаха там.
Келъм сграбчи инженера за реверите.
— А Зет? Някой виждал ли я е?
— Бягах от побъркани роботи и разтопен метал, Дел…
Келъм се обърна към мониторите. Всичко, което ставаше, приличаше на лудница, но той щеше да се опита да постави нещата под контрол.
— Кото Окая замина вчера с тези негови безумни „звънци за врати“, нали? Може би той щеше да знае как да спре побърканите компита — или поне да ги изключи. Ще успее ли да се върне навреме?
— Няма начин, Дел. Вече сигурно е преполовил пътя до Терок.
— Тия роботи унищожават всичко! — изръмжа Келъм.
Един от помощниците му се обади:
— Изглежда, действат само бойните компита. Останалите модели са си наред.
— Слава на Пътеводната звезда за това! Но бойните компита са екипирани за военни действия. Няма да можем да се справим с тях.
— Въпросът не е само в компитата, татко — обади се Зет от вратата. — Пленниците също са забъркани в тази история. — Косата й беше разчорлена, ръцете й трепереха от яд и вълнение. — Фицпатрик и неговите хора — те са виновни за това.
Келъм скочи да я прегърне.
— Какво е станало, миличка?
Зет се дръпна.
— Той ме излъга, татко. — По бузите й се застичаха сълзи.
Келъм посегна да я погали по косата.
— Обясни ми. Но бързо.
И тя му разказа как Фицпатрик я е измамил и я е заключил в склада. Келъм чувстваше, че Зет пропуска съществена част от разказа, но гневът му вече се беше насочил към затворниците.
— Изгубих половин час — продължи тя, вече поуспокоена, — докато се свържа с едно от компитата отвън и го накарам да отвори вратата. — Ноздрите й потрепваха. — Той отвлече товарния кораб за екти, татко. Сигурно вече е много далеч.
— Значи казваш, че всичко това е дело на зевесетата? За да ни отвлекат вниманието? Не мога да повярвам! Погледни само какви щети нанесоха. Кой знае колко жертви сме дали!
— Това не попречи на Фицпатрик да ме измами, да открадне кораба и да отлети. Заряза дори другарите си. Копеле!
— Дел, виж! — извика един от помощниците.
На екрана един малък товарен влекач, управляван от бойно компи, се вряза в страничната част на дока. Последва оглушителна експлозия. Откъм леярната изтичаше разтопен метал, сякаш беше изригнал вулкан.