— Евакуирайте дока — нареди Дел Келъм. — Махнете работниците оттам. Най-важното е да спасим хората.
— Компитата трябва да имат програма за защита на хората — възкликна Зет. — Как е възможно да се държат по този начин?
— Попитай твоите приятели зевесетата.
— Те също са потърпевши, татко. Точно техните екипажи са в епицентъра на най-големите разрушения.
— И какво излиза? Че сами са драснали клечката на огъня. А сега той е излязъл извън контрол. — Келъм обаче беше готов да ги удуши, един по един. — Може и да си го заслужават, но не съм безчовечен. Зет, искам да се увериш, че всички зевесета са се измъкнали невредими. Ако ще мрат, нека да е по моя заповед.
Тя кимна и излезе.
— Поемете нещата — нареди Дел на помощниците си. — Ще изляза да проверя какво става. Пригответе ми влекач.
Имаше усещането, че е попаднал под кръстосан огън. Бойните компита разбиваха всичко, което им се изпречваше на пътя, претоварваха системите и пускаха на автопилот малки и средни кораби, насочваха ги към околните пръстени. На пръв поглед не изглеждаше да следват какъвто и да било план или дори да имат здрав разум. Келъм се питаше от колко време зевесетата са подготвяли удара. Те бяха по-безумни дори от компитата!
Зет поведе няколко совалки към строителната площадка, където бяха изпратили голяма група зевесета — бойните компита вече я рушаха, — и предаде по общия канал:
— Качвайте се веднага!
Един от първите, които се качиха при нея, бе Киро Ямейн, изглеждаше замаян.
— Трябваше да е съвсем лека корекция в програмата. Не очаквах да се получи това. Компитата действат непредсказуемо…
— Идиоти! — изръмжа Зет. — Къде ви беше умът?
Келъм тичаше из опустошените корабостроителници и докато се мъчеше да потуши различни опасни точки, се питаше дали някога кланът му ще успее да се възстанови. Не беше изминало кой знае колко време от битката при Оскивъл и свързаните с нея загуби. А ето, че сега се изправяха пред ново, още по-голямо бедствие — при това не му се виждаше краят.
И тъкмо когато си помисли, че едва ли може да стане по-лошо, погледна един монитор и забеляза отвъд пръстените приближаващи се кораби на Земните въоръжени сили — скенерите за ранно предупреждение ги бяха засекли. Малката флотилия се състоеше от една манта и рояк по-малки кораби. Всички изглеждаха въоръжени до зъби. Келъм дори не можа да открие в репертоара си подходяща ругатня.
На екрана се появи възрастна дама със сбръчкано лице. Очите й бяха проницателни и строги, а гласът — тежък като бухалка.
— Говори Морийн Фицпатрик, бивш председател на Теранския ханзейски съюз. Ще бъде ли някой така любезен да ми съобщи какво става при вас?
111.
Морийн Фицпатрик
Чрез връзките си, които бе запазила от годините си на председател на Ханзата, Морийн Фицпатрик успя доста бързо да сформира чудесна мемориална експедиция до Оскивъл. Беше твърдо решена да направи нещо за своя загинал внук Патрик… както и за изгубените му другари, разбира се.
Успя да се сдобие със стар модел манта, който все още не беше свален от въоръжение и дори разполагаше с оръжейни системи, макар и остарели. И заедно с няколко дипломатически кораба и екипаж от офицери-ветерани оформиха впечатляващ — макар и не особено застрашителен — експедиционен корпус. Клането при Оскивъл не биваше да бъде забравено.
След като се допита до своите най-добри консултанти и дизайнери, които смятаха, че това ще е поредният блестящ момент от незабравимата й кариера, тя се спря на монумент от разположени в пръстен огледала, които да създават призрачно сияние. Разчиташе да осигури финансирането на проекта веднага щом експедицията се завърне на Земята.
Сега, докато приближаваха района на космическата битка, Морийн свика опечалените семейства на мостика, за да могат да се любуват на прекрасната гледка на обрамчената от пръстени планета. Най-близо до нея стояха Конрад и Натали Бриндъл, истински мумии в зевесарските си униформи. Останалите семейства гледаха със сълзи в очите.
А после Морийн с изненада откри, че наблизо има база, която гъмжи от проклети скитници.
— Те са навсякъде, госпожо председател — рече капитанът на мантата. — Кораб след кораб, пъплят по всички места. И засичам наличието на леярна и корабостроителници.
— Гнездо на оси! — възкликна ядосано Морийн. — Дайте ми по-близък план.
Сензорите бяха поставени на максимално увеличение и сега вече, освен постройки се виждаха и хаотично щъкащи между тях кораби.