Конрад Бриндъл трепереше от гняв.
— Те са като лешояди на бойно поле. Сигурно са дошли да събират останки от разрушените кораби.
Жена му го стисна за ръката.
— Това е отвратително! Дали не претършуват и джобовете на убитите?
Вълна от гняв премина през събралите се на мостика близки на войниците.
Морийн, която никога не губеше присъствие на духа, не бе пропуснала да забележи ярките експлозии.
— Не ми прилича на ежедневна дейност. Нещо друго става там. Дали не е битка?
— Кой може да каже, госпожо председател, когато става въпрос за скитниците? — попита капитанът.
— Искам да разговарям с тях — каза тя властно. — Намерете честотата, на която се свързват помежду си, и ги повикайте.
Изчака да изпълнят заповедта й, после се представи и поиска да узнае какво става.
Отвърна й дрезгав мъжки глас:
— Аз съм Дел Келъм, ръководител на корабостроителниците. Госпожо, в момента се намираме в кризисно положение. — Изруга под нос, каза нещо на някой до него, сетне продължи: — И за да отговоря на въпроса ви, преди да сте го задали — да, тук имаме шепа оцелели войници от Земните въоръжени сили. Спасихме ги след битката. Всъщност можете да ни помогнете в разчистването на тази бъркотия или да си вървите и да оставите всичко на нас. Но каквото и да решите, не ми губете времето точно сега!
— За кой се мисли този, по дяволите? — възкликна Конрад Бриндъл.
— Оцелели? — извика един от родителите. — Те държат оцелели войници на Земните въоръжени сили! Попитайте ги за имената.
— Всяко нещо с времето си — намеси се Морийн от мостика. Въпреки че командирът на мантата беше старши офицер, не би си и помислил дай възразява. — Капитане, този кораб разполага ли с необходимата огнева мощ, за да извършва полицейски операции?
— Срещу шайка мръсни скитници? Разбира се, госпожо председател.
Морийн втренчи очи в екрана, където се виждаха множество светлинни.
— Това е цял кошер! Как са могли да издигнат такова нещо за толкова кратко време след битката?
— Видят ли подходяща възможност, винаги се възползват от нея — процеди през зъби Натали Бриндъл.
— Лешояди! — допълни мъжът й. — Няма да се измъкнат толкова лесно.
Морийн се изправи до капитана и скръсти ръце.
— Ще спасим пленниците. На скитническите кланове е обявена война. Те са негодници и престъпници. Единственото, на което имат право, е справедлив процес.
— Ако зависеше от мен, госпожо… — почна Конрад.
— Разбирам ви, лейтенант-командир Бриндъл — прекъсна го тя. — Но според издадената от Ханзата заповед всички скитници трябва да бъдат предавани на съдилищата, а ценните ресурси да са използват за военни цели. Представете си само с какви сведения ще се сдобие разузнаването, след като ги разпита.
Капитанът нареди да изпратят ескадрила ремори и те скоро се озоваха сред хаотично движещите се товарни съдове в околностите на Оскивълските корабостроителници.
Морийн отново излезе на честотата на Келъм.
— Земните въоръжени сили са готови да приемат незабавната ви и безусловна капитулация. Всички скитници да се приготвят за прехвърляне на борда.
Отговорът дойде на фона на викове, изстрели и взривове.
— Не се дръжте като задници! Имаме достатъчно проблеми и не можем да се занимаваме с подобни глупости. Бойните ни компита са напълно пощурели.
— Ако се случи нещо с пленниците — предупреди заплашително Морийн Фицпатрик, — ще бъдете наказани сурово.
— В такъв случай елате да си ги приберете, госпожо. С всеки миг губим територия. Скоро няма да има кого да пленявате.
Предните няколко ремори се разпръснаха пред един управляван от компи влекач, който се носеше право към тях. Следваха го два тежко натоварени шлепа — също командвани от бойни компита.
— Май не ни лъжат — обади се Натали Бриндъл.
Уредбата изпращя и отново долетя нетърпеливият глас на Келъм:
— Тук има един човек, който иска да си поговори с вас. Можете да си бъбрите на воля, но имайте предвид, че времето ни е ограничено.
След което прозвуча нов глас:
— Госпожо председател? Аз съм Киро Ямейн, цивилен консултант на Земните въоръжени сили.
Откъм тълпата долетя радостен вик.
Ямейн продължи:
— Бях задържан тук заедно с още трийсет оцелели от битката при Оскивъл. Отнасяха се добре с нас, но в момента имаме бунт на побъркани бойни компита. Господин Келъм казва истината. Нуждаем се спешно от помощ.
Морийн кимна на капитана на мантата.
— Нашата първостепенна задача е да спасим военнопленниците. — После се обърна към екрана. — Господин Ямейн, съберете хората си. В замяна на нашата помощ очакваме безусловна капитулация. В противен случай на скитниците ще бъде отказан достъп до кораба.