Още един превърнат в гигантски склад астероид избухна и озари всичко наоколо с пламъци. Бащата на Ямейн подскачаше от радост, че синът му е жив, но другите близки не смееха да се радват. Трийсет и един оцелели бе сравнително малък процент.
Морийн се обърна към капитана.
— Не допускайте никакви прояви на съпротива! Не позволявайте каквито и да било условия. Качете скитниците на борда и ги разоръжете. Сгащили сме ги. Те нямат никакъв избор.
Един от техниците се провикна:
— Капитане, към нас се приближава нов кораб. Навлиза от външната част на системата.
— Да не е бойно кълбо? — попита някой от родителите. — Ами ако хидрогите се връщат?
Сензорите на мантата обаче показаха, че корабът е товарен, снабден с илдирийски космически двигател. Изглежда, бе проектиран за пренос на цилиндри с екти.
Прозвуча нов сигнал за повикване, после се чу глас:
— Говори командир Патрик Фицпатрик Трети от Земните въоръжени сили. Бабо, позволих си да подслушвам разговора ви и ще ви кажа, че този залък е твърде голям дори за вашата уста.
— Патрик! Ти си жив!
— Очевидно, бабо. Връщам се, за да предложа изход от тази бъркотия.
— Бъркотия? — Тя се овладя и продължи с хладен тон: — Благодаря ти, Патрик, но ние държим всичко под контрол.
— Опасявам се, че не е точно така — и ако не ме послушате, ще изгубите най-голямото преимущество, с което някога се е сдобивала Ханзата. Имам предложение, на което не можете да откажете.
112.
Магът-император Джора’х
Бойните лайнери на Слънчевия флот се появиха едновременно в околностите на Хирилка, сърцето на бунта. Магът-император усещаше укрепналата връзка със своя тизм — и наистина се нуждаеше от нея повече от всякога. Сега душевната мрежа бе най-силното му оръжие и защита. Или поне така трябваше да бъде.
С мисления си взор той виждаше разпънатите в пространството душевни нишки, здрави като най-устойчивите диамантени фибри. Чувстваше сънародниците си, любовта и подкрепата, която му оказваха от всички краища на Илдирийската империя.
Тук обаче покварата, разпространявана от Руса’х и Тор’х, предизвикваше у него справедлив гняв. Хирилка бе в самия център на разпространяващата се зона от пустота, черна дупка насред империята. Хоризонтният куп беше празен, като белег, който поне засега не показваше тенденция към зарастване. Но Джора’х бе твърдо решен да си възвърне изгубената територия.
Щом кохортата бойни лайнери доближи Хирилка, от повърхността на главния град се вдигнаха няколко бунтовнически кораба. Имаше лайнери, прехващачи и изтребители, заловени при пленяването на Дзелурия и Алтурас. Оръжията им бяха заредени, екипажите — готови да изпълнят самоубийствена мисия.
— Говори адар Зан’нх. Идваме в името и по волята на пълноправния маг-император.
Бунтовничиските кораби не се отклониха и на милиметър от курсовете си, носеха се безстрашно срещу армия, която имаше смазващо числено превъзходство.
— Нима смятате да откриете огън по свои сънародници? — отвърнаха от корабите. — Дръзвате да вдигнете ръка срещу императора?
Гласът на Зан’нх бе хладен и презрителен.
— Няма да е необходимо. Освен ако вие не ни принудите. — Корабите му продължаваха да се носят напред. Над триста бойни лайнера бяха в готовност незабавно да открият огън.
Джора’х изчакваше в командното ядро на флагмана. Вече не се съмняваше, че войниците отсреща са готови да стрелят по своите бивши другари. Те, разбира се, не можеха да бъдат винени за действията си, тъй като се намираха под зловредното влияние на Руса’х. С надеждата да избегне назряващото кръвопролитие, Джора’х се пресегна в пространството, търсеше свободни краища от мрежата на брат си. За разлика от екипажа на борда на кораба на Зан’нх, умовете на войниците тук не бяха разхлабени с помощта на шайинг и задачата изглеждаше трудна, почти неизпълнима.
Бунтовническите кораби продължаваха да се приближават с очевидното намерение да се пожертват, като същевременно причинят максимални щети. Джора’х знаеше, че са готови да стрелят, дори да се сблъскат с корабите му.
Трябваше да ги спре. Той съсредоточи цялата си душевна мощ, умът му запулсира болезнено. Да можеха само да пуснат шайинг през вентилационните системи на тези кораби, щеше с лекота да улови краищата на нишките им и да ги вплете в своята мрежа. Сега обаче трябваше да ги къса със сила от тизма на брат си и да ги връща при себе си. Надяваше се, че няма да им причини страдания и смърт.
Прокара невидими пипала из сложната мрежа от душевни връзки, която в мисления му взор изглеждаше различна от неговата — сияеща, сребриста и враждебна. Новата мрежа на Руса’х.