Джора’х вече ги виждаше, чувстваше, притискаше. Те се съпротивляваха. Тизмът бе залегнал здраво в своята нова форма, но той успя да разкъса част от краищата му. Между стиснатите му зъби едва се процеждаха отделни думи:
— Аз съм… магът-император. Не се… нуждая… от шайинг!
Това, което целеше, бе да откъсне всички членове на екипажа от покварената мрежа. Планът му обаче криеше определен риск — след като бъдеха изолирани, войниците щяха да са объркани, неспособни да се ориентират. Точно тогава трябваше да ги върне при себе си.
Задърпа освободените краища, развързваше подмамените си сънародници. Улови няколко, притегли ги в мрежата си и ги посрещна с разтворени обятия. Но имаше още много, които трябваше да бъдат освободени. Той продължи да тегли, съсредоточаваше всичките си умствени сили в борбата. Откри няколко напълно откъснати части от мрежата — там хората се мятаха в отчаяние и безсилие, изгубили връзка със сънародниците си. Прибра и тях и продължи. На борда на бунтовническите кораби някои от войниците отваряха очи и се оглеждаха замаяно, други рухваха безчувствени, дори мъртви. Всяка кончина отекваше болезнено в сърцето му.
Но той не можеше да спре. Бойните кораби продължаваха да се носят едни срещу други.
Удвои усилията си, преди да е станало прекалено късно. Въпреки това един от бунтовническите кораби успя да изстреля залп, който нанесе сериозни щети на близкия боен лайнер.
— Не — простена Джора’х. — Не отвръщайте на огъня! Тал О’нх — заповядвам ти!
— Слушам. Избегнете противниковия огън.
След още няколко мъчителни мига Джора’х усети, че цялата тукашна покварена мрежа започва да поддава. Очевидно действаше в правилна посока. Умът му обаче бе на границата на изтощението.
И тогава, изведнъж, като по командна, мислите на всички бунтовнически войници се разкриха към ума му и те преминаха на негова страна. Сякаш беше свалил превръзки от очите им. Източникът на светлина отново грееше ярко за тях. Командирите им осъзнаха какво са се готвили да направят, припомниха си престъпленията, които вече бяха извършили под въздействието на губернатора на Хирилка.
Бойните лайнери и прехващачите се разминаха и забавиха скорост. А след това доскорошните бунтовници се присъединиха към имперския флот. От комуникационните канали заваляха развълнувани въпроси и чистосърдечни признания, както и съобщения за загиналите по време на невидимата битка на мрежите. Джора’х изпитваше болка за всеки от тях.
А последната битка тепърва започваше.
Той изпрати сигнали до всички командири. Усещаше, че вече са под негово подчинение, че ги държи по-здраво от всякога.
— По заповед на вашия маг-император тези бойни лайнери преминават под командването на адар Зан’нх.
— Тези кораби са единствената защита на Хирилка — предаде Зан’нх на баща си. — Сега имаме възможността да си върнем планетата.
От всички кораби на кохортата долетяха радостните викове на войниците.
Все още с широко отворен ум и повишена чувствителност магът-император дочу беззвучен вик — прокънтя от цитаделата на повърхността и разтърси прекъснатите нишки около него. Чрез мигновената връзка на тизма Руса’х бе изпратил спешно послание, отчаяна молба за помощ и подкрепления.
Чу я и престолонаследникът Тор’х, предвождащ армадата отвлечени бойни лайнери.
113.
Крал Питър
Залите на Двореца на шепота не бяха безопасни дори късно през нощта. Преоблеченият крал Питър се промъкваше безшумно по коридорите, използваше обиколни маршрути, които познаваше добре. Ръцете му лепнеха от пот, дишаше на пресекулки. Всеки, който би го спрял, за да попита какво прави тук, щеше да забележи, че е изпотен. Зачуди се дали така се е чувствал и принц Даниъл, когато бе избягал преди няколко дена.
Откри складовото помещение без особени затруднения — знаеше, че е в дъното на един от многобройните коридори. Не си спомняше някога да е минавал насам, но ОХ го бе снабдил с подробни напътствия и той ги бе запомнил, преди да ги унищожи. Не искаше да носи в себе си никакви уличаващи документи, в случай че бъде спрян от чиновници на Ханзата или нощни патрули.
Естара бе ужасно изнервена от това, което възнамеряваше да направи. И този път, докато плуваха с делфините, прибягнаха до своя таен език на знаците, после разговаряха шепнешком. Трябваше спешно да открият съюзници срещу председателя. Питър за нищо на света не би допуснал Естара и нероденото им дете да пострадат и заради това бе готов на крайни мерки.