Складът, както бяха уредили, беше отключен. Питър бавно отвори вратата, очакваше да се натъкне на клопка. В помещението, задръстено от сандъци, скулптури и инструменти, видя самотна, скрита в тъмното фигура.
— Добре дошли, крал Питър. Очаквах ви. — На бледата светлина Елдред Каин приличаше на призрак. — Да си призная, беше ми ужасно приятно да се любувам на складираните тук произведения на изкуството. Отдавна ми се ще да открия някой, който да споделя увлечението ми по тези неща.
— Заместникът огледа краля. — Питър ли да ви наричам? Или предпочитате да се обръщам към вас с „ваше величество“?
— Питър — това ми е името. Но вие го знаете много добре.
— Той затвори безшумно вратата. Предишния ден, докато Базил обявяваше намерението си да принуди Естара да направи аборт, Питър бе осъзнал, че не разполага с никакво време. Използва ОХ като посредник, за да не предизвиква подозрения, и се свърза със заместник-председателя — помоли го за кратка тайна среща. Сигурен бе, че Каин ще се досети за какво става въпрос. — С тази среща се излагам на огромен риск, заместник-председателю.
— Аз също. — Каин хвърли поглед към скулптурата на жена, държаща купа с грозде. — Нямате никакви причини да ми се доверявате. Абсолютно никакви.
— Не вярвам на никого в цялата Ханза, но същевременно се нуждая от съюзник, дори от защитник. Винаги сте ми се стрували разумен човек, уравновесен, човек, който претегля внимателно думите си, преди да ги произнесе.
— О, какви комплименти! — Очите на Каин блеснаха. — Все едно аз съм кралят.
— Или председателят — многозначително каза Питър.
Каин отмести поглед.
— Надценявате амбициите ми. — Вдигна ръце и смъкна полимерното покритие на някаква голяма картина. Отдолу се показа средновековен благородник на бял кон до жена със синя рокля и букет цветя.
— Каква безвкусица — промърмори заместникът. — Радвам се, че я свалиха от южната зала и я донесоха тук. Пък и там лъчите падаха под лош ъгъл и засилваха неприятното впечатление. Вижте, дори рамката не я бива. — Той се приближи до следващата картина, на която бе нарисувано малко момиче, заобиколено от ловджийски кучета. — Тук има повече характер. Средата на осемнайсети век, доколкото мога да преценя.
Питър се вгледа отблизо и каза:
— Името не ми говори нищо, но ако се съди по стила, е бил ученик или поне почитател на Веласкес. Виждам яркия чар, но не и мрачното отчаяние на Гоя. — И понеже Каин го погледна със смесица от изненада и любопитство, обясни: — Председателят Венцеслас настоя да отделя доста време за изучаване на политиката и историята на Ханзата. ОХ често ме е разхождал из Двореца на шепота, за да ми обърне внимание върху архитектурата, стъклописа, скулптурите и картините. Така че, господин Каин, аз също съм ценител на произведенията на изкуството.
— Чудесно, значи можем да продължим с някои по-интересни експонати.
— Боя се, че нямаме нужното време, господин заместник-председател. Трябва да се върна в кралските покои, преди да са забелязали отсъствието ми.
— Тогава питайте, за каквото сте дошли — не че не мога да се досетя. Зная, че кралицата е бременна. Известна ми е и реакцията на председателя по този въпрос. В нея обаче липсва каквато и да била логика и разум.
— Значи сте забелязали, че напоследък той е… неуравновесен.
Каин обаче не отговори. Питър продължи:
— Това не е единичен случай. Известно ви е, че Базил има непостоянен характер. И преди е проявявал агресия, вземал е прибързани решения, понякога дори погрешни.
— Той е под голямо напрежение — произнесе неутрално Каин. — Въпреки това е сигурен, че действа в интересите на Ханзата.
— Всички вярваме, че работим за интересите на Ханзата, но това не може да е извинение за действията ни. От година на година председателят става все по-избухлив и непостоянен. Отвлече ме и изби цялото ми семейство, за да си прикрие следите. Сигурен съм, че е постъпил по същия начин със семейството на Даниъл.
Каин го гледаше мълчаливо. Питър се зачуди доколко заместник-председателят е запознат с онова, което става зад кулисите. Каин прокара ръка по една от статуите. Какво беше това — нервен тик? Може би заместникът се безпокоеше също като краля.
Питър продължи:
— Преди две години повдигнах въпроса за опасността от конструирането на нови бойни компита. Поисках да бъде проведено разследване. Вместо да ме изслуша, председателят ме изгони от срещата и игнорира заплахата.
— Не бих си и помислил, че ще го признае, защото последствията щяха да са катастрофални. Не е искал да изгуби едно потенциално оръжие във войната срещу хидрогите. Но може би сте прав, макар и да не го предполагате, ако докладът на адмирал Стромо за Корибус се окаже верен.